До всички преживели/които преживяват Хранително Разстройство (Анорексия/Булимия)

Мисля, че все по-често се говори за много емоционални и психически заболявания, анорексията е едно от тях.
Не съм съгласна, че хората не взимат насериозно специално това заболяване. В много страни не можеш да принудиш пълнолетно лице да влезе в болница за да бъде лекувано, а в повечето случаи болният дори не разбира, че има проблем и това поведение рано или късно ще го убие. Те не желаят да признаят, че имат проблем. Или не го осъзнават.
Затова и много от случаите завършват със смърт, дори когато болният вече е осъзнал, че има проблем и доброволно започва лечение.
Понякога просто е прекалено късно и тялото вече се е предало.
Ще следя темата.

Elunaria, благодаря за мнението Ви!
Анорексията и булимията са тежки психически заболявания от които страда тялото впоследствие. В огромен процент от случайте те се проявяват вследствие на дълбока травма, отхвърляне, проблеми в семейството, насилие (психическо, физическо, сексуално), като защитна реакция следствие на несъгласие или бунт срещу определена житейска ситуация, желанието да си забелязан, обичан или обгрижван (вншмание от определени хора), липса на самочувствие, себеомраза, невъзможност за социализиране, смърт на близък и т.н. Суетата като фактор в повечето случай не присъства...Това е начин за справяне със трудностите в живота, желание да си невидим, проблемите да се стопят по същият начин както килограмите, вярата, че ако не си болезнено слаб, ти нямаш право да си щастлив, че няма да си здрав ако имаш и грам телесно тегло в повече, че не заслужаваш да живееш, да ядеш тези храни, че си отвратителен и тялото ти заема твърде много място, нежелание да бъдеш сексуален обект дори (след сексуално насилие или прекалено внимание, третиране от противоположния пол като "парче месо")...причините са толкова много и толкова комплексни, но едно е сигурно - тук страда съзнанието, а тялото - вследствие. Това е глад - глад за радост,любов, щастие, приемане и разбирателство, за перфекционизъм, за несбъднати надежди. Това е празнота, болка и мъка, наслагвана във времето, проявила се по този начин. Изключително трудно е измъкването от нея, най-вече от неприемането на собственото си Аз. Това се превърна в една от болестите на века...безкрайните изисквания към младите, постоянните надпревари, желанието за себедоказване също оказват влияние. Наложените норми за поведение и външен вид също. Това е затваряне във свой собствен свят, където ти си си сам роб, на собственото си съзнание, което поставя ограничения...И така кръга се затваря. Отдалечаваш се от близки, познати и приятели, ставаш раздразнителен, постоянно уморен, всички те изнервят и като, че ли са против теб и искат да саботират твоят "перфектен план". Животът става едно безкрайно броене на калории, тегло, килограми и грамове, храната е враг, спортът е наказание за поетата храна, проявява се една хиперактивност, неспокойствие, нервност, потиснато настроение, постоянно обсесивно оглеждане от глава до пети и намиране на "излишъци" които трябва да изчезнат. Храните се ограничават, а със тях и логичното мислене. Това е водовъртеж от мъка, себеомраза, саморазруха и тъга...

Проблемът не е ли във неодооценяването на възпитание на любов и приемане на себе си, разбиране на личността и принаджежността към заобикалящия свят - другите?

Според мен главната причина е нуждата от контрол и чувството, че не сме достатъчно добри. Аз имам доста преживявания по темата. Мисля, че едно от най-важните неща е да искаш да се възтановиш и да полагаш съзнателни усилия всеки ден. Много ми помогнаха някои канали в YouTube - MegsyRecovery / Stefanie Marie / Macy Eleni / Daphe Finesher

Каква е идеята на тази тема? Вече има няколко в подфорума с много споделяния от момичета, съвети, мнения.
Аз съм минала и през двете хр.разстройства, споделяла съм в споменатите теми. Това, което тогава не съм знаела, е че хранителните разстройства успешно се лекуват с лекарства - от психиатър + по възможност психотерапия.