Чета аз тук по форумите как някои майчета заклеймяват всички онези жени,които по собствена преценка минават на изкуствено хранене, тези ,които припалват по някоя цигара, пийват по биричка, хранят се нездравословно(по нечие мнение), оставят децата си да плачат и т.н.Някакви правила измислени от някои ,които ако искаме да бъдем перфектни мами сме длъжни да спазваме.В противен случай всички тези мами,които прегрешават са заклеймявани и оплюти.Та чудя се кое е правилно и кое не?И ако искаш да имаш здраво и хубаво дете гаранция ли е ,че ако правиш всичко както трябва ще го имаш?Докато лежах в родилното се нагледах на всякакви случаи и разбрах ,че нищо ама нища не ти дава гаранция за каквото и да е.Видях жени,които пушат по кутия на ден, не са близвали и наполовина плодовете и зеленчуците,които ни препоръчват,не са ходили и правили прегледите ,които правим и резултата мога да ви уверя не е това ,което си мислите.Раждат си децата и се прибират с усмивка.И други ,които са треперели през цялата си бременност за всичко,продължават да го правят и да се вайкат за всичко,което им се стори “нередно”.Всъщност кое е правилно и кое не?И трябва ли да се шашкаме за всичко?И не е ли по-добре да я караме по-леко?Да не мислим за всичките болести на земята, да не се побъркваме от притеснения дали сме прави или не!И тази прекалена информираност относно майчинството не е ли нож с две остриета?Незнам, аз лично смятам да я давам по-кротко и да се опитам да се насладя на майчинството, както аз мога и знам.
За протокола:През бременноста си прочетох що книги имаше на пазара, правих всякакви изследвания, следях бременоста си при двама лекаря, купувах почти всички възможни списания за майчинството, влизах във форумите.Какво ли не съм мислила през тези месеци, какви ли страхове нямах!Правих си сметката да родя секцио, даже и датата бях определила, а нашето момиче реши да си излезе месец по-рано и така да се каже ни свари леко неподготвени.Поне отървах основното чистене у дома Не я оставям много да плаче , а си я гушкам,когато мога и се изцеждам на всеки 3 часа ,за да мога да й давам от безценната кърма.Гледаме се и всеки ден откриваме по нещо нова и аз и тя!
Сега сме си заедно и благодаря на Бога имам страхотен мъж до себе си ,които ме подкрепи в онзи труден момент и продължава да е такъв и нито за миг не ме остави да ме връхлетят черните мисли.Радвайте се на живото майчета и бъдете щастливи!Не мислете негативно и обичайте себе си и любимите си същества!Нека всички ние се радваме на децата си и да ни растат живи и здрави!