Здравейте! 
Не знам дали пиша на подходащото място и се извинявам ако не е така,но смятам,че сме за тук и искам да ви разкажа за мъките ни!
Всичко започна ноември месец 2018г.,когато приятелят ми се почувства зле за първи път и се оплака от силно сърцебиене,следователно потърси кардиолог и се оказа,че сърцето е здраво. Но месец след това оплакванията не спират до тук,той започва да потдържа Т 37.4,постоянна отпадналост,притискане в гърдите и задух. Една нощ каза,че не му достига въздух и веднага потърси спешна помощ. Правят снимка,на която виждат нещо,не толкова фрапиращо и го оставят в болница подложен на всакакви антибиотици да го лекуват от пневмония. След изписването минава 1 месец,но той не се чувства по-добре. Отново Т я има и потдържа 37.4 или 37.2 и решават,че може да е от сливиците. Правят операция и след възстановяването му почти месец все още се чувства отпаднал с Т 37.2. След няколко седмици той получава парене и болка в уретрата и след дълги четения по форуми тук решаваме да пусне тест за хламидия,който излиза положителен и следователно отново е подложен на антибиотици. Аз също имах бяло течение и то обилно. Реших да отида на гинеколог,защото почувствах и болка в десен яйчник и казах,че приятелят ми има открита хламидия и започнах лечение. Няма промяна и до днес. Течението е все така и въпреки толкова изпити антибиотици няма промяна. Та от както приятелят ми влезе в болница,аз започнах да чувствам същите симптоми. Задух,сърцебиене и отидох при личната за преглед. Тя ми пусна ЕКГ и ме преслуша,даде ми Деанксит и каза да си ходя,че всичко е наред. И аз започнах да чувствам задух и той ме посъветва да си пусна и аз за хламидия пневмония тест и той излезе положителен. Започнах лечение. Онзи ден бях на преглед и д-рката каза,че не чува нищо притеснително в гърдите, и че всичко е наред. Но ние все още чувстваме задух,притискане в гърдите,силно сърцебиене и не спим спокойно.
Въпроса ми е,че приятелят ми се чувства малко по-добре,опитва се да работи и да излизаме. Но не е наред нещо. Имаме паник атаки,страх от смърт и постоянно мислим,че ще умрем,задух имаме постоянно,сърцебиене силно и постоянна отпадналост. Днес бяхме на разходка,но чувствам краката ми как се подкосяват и чувствах как ще припадна.
Мили хора,според вас на какво се дължи всичко това,тежест в гърдите,силно сърцебиене,чувство за смърт,страх от болести,паник атаки и мислим,че постоянно ще умрем. Дали сме болни от нещо нелечимо?? Какво да правим??
Извинявам се,че пиша толкова дълга тема,ако не е за тук,няма да се разсърдя на упреци или да я изтриете.
Благодаря предварително! 😔
Виж целия пост
Не знам дали пиша на подходащото място и се извинявам ако не е така,но смятам,че сме за тук и искам да ви разкажа за мъките ни!
Всичко започна ноември месец 2018г.,когато приятелят ми се почувства зле за първи път и се оплака от силно сърцебиене,следователно потърси кардиолог и се оказа,че сърцето е здраво. Но месец след това оплакванията не спират до тук,той започва да потдържа Т 37.4,постоянна отпадналост,притискане в гърдите и задух. Една нощ каза,че не му достига въздух и веднага потърси спешна помощ. Правят снимка,на която виждат нещо,не толкова фрапиращо и го оставят в болница подложен на всакакви антибиотици да го лекуват от пневмония. След изписването минава 1 месец,но той не се чувства по-добре. Отново Т я има и потдържа 37.4 или 37.2 и решават,че може да е от сливиците. Правят операция и след възстановяването му почти месец все още се чувства отпаднал с Т 37.2. След няколко седмици той получава парене и болка в уретрата и след дълги четения по форуми тук решаваме да пусне тест за хламидия,който излиза положителен и следователно отново е подложен на антибиотици. Аз също имах бяло течение и то обилно. Реших да отида на гинеколог,защото почувствах и болка в десен яйчник и казах,че приятелят ми има открита хламидия и започнах лечение. Няма промяна и до днес. Течението е все така и въпреки толкова изпити антибиотици няма промяна. Та от както приятелят ми влезе в болница,аз започнах да чувствам същите симптоми. Задух,сърцебиене и отидох при личната за преглед. Тя ми пусна ЕКГ и ме преслуша,даде ми Деанксит и каза да си ходя,че всичко е наред. И аз започнах да чувствам задух и той ме посъветва да си пусна и аз за хламидия пневмония тест и той излезе положителен. Започнах лечение. Онзи ден бях на преглед и д-рката каза,че не чува нищо притеснително в гърдите, и че всичко е наред. Но ние все още чувстваме задух,притискане в гърдите,силно сърцебиене и не спим спокойно.
Въпроса ми е,че приятелят ми се чувства малко по-добре,опитва се да работи и да излизаме. Но не е наред нещо. Имаме паник атаки,страх от смърт и постоянно мислим,че ще умрем,задух имаме постоянно,сърцебиене силно и постоянна отпадналост. Днес бяхме на разходка,но чувствам краката ми как се подкосяват и чувствах как ще припадна.
Мили хора,според вас на какво се дължи всичко това,тежест в гърдите,силно сърцебиене,чувство за смърт,страх от болести,паник атаки и мислим,че постоянно ще умрем. Дали сме болни от нещо нелечимо?? Какво да правим??
Извинявам се,че пиша толкова дълга тема,ако не е за тук,няма да се разсърдя на упреци или да я изтриете.
Благодаря предварително! 😔
