# 15
Мечтата да се стане археолог явно е типична за нашето поколение. Бройте ме и мен!
Бях си луда глава (понякога сега не мога да се позная), та повечето ми мечти са тясно свързани със сериозни физически наранявания... Освен това четях фантастика до побъркване! фантазията ми е развинтена до ден днешен и слава на Бога!
Не стана нито едно от тях - започнете от космонавт, летец изпитател, парашутист и прочие... Явно не съм се харесвала като момиче, ама на! Брат ми редовно ми се караше за разранените колена и десетките белези по краката - но кой да слуша тогава?
Исках да стана лекар, но ме домързя - винаги ще ме е яд!
Не съм мечтала да бъда принцеса, а и не играех с кукли!
Късно осъзнах, че трябва да си избера професия, при която да уча непрекъснато нови неща, защото всичко лесно ми омръзва. Това го уцелих 100%.
Виж целия пост