Проблем с майка ми

Никак не можеш да се справиш, освен ако не искаш да се почувствате и двете зле и да се изпокарате.
А, тя да се почувства не само излишна, ами и напълно ненужна.
Ти за нея си детето, което си била преди да заживеете отделно. Тя има този стереотип на отношения. Твоят начин на живот сега, твоята роля в семейството и твоите разбирания са ѝ непознати.
И реакцията ти на отхвърляне на бившия ви общ стереотип, я стъписва, меко казано. Просто изтегляш черджето изпод краката ѝ и тя се чувства хем не на мястото си, хем проста и нищо не разбираща, хем незачитана.
Сложна работа е съжителството с децата, които имат собствени семейства и са живели отделно от родителите години наред.

И аз имам проблем с подобно налагане от страна на по-възрастен човек. Всеки път много се ядосвам като ми се обяснява какво и как да го правя, държи ми се сметка за всичко. Но явно така са роднините, които са ни отгледали - все сме им деца и все се нуждаем от напътствия Опитай се да не й се връзваш много.

Опитвам се да говоря с нея съвсем нормално, без да се стига до конфликти, тъй като не желая да се караме. Когато срещна по-сериозна съпротива (тежко различие мисленето), просто замълчавам и я оставям да осмисли, какво съм й казала. Чудех се дали това е правилния подход. Абсурт, ти си абсолютно права, като казваш, че тя се стъписва от това, че отхвърлям старите ни стереотипи на общуване. Обикновено тя е била в позицията да съветва. Сега ролите са разменени.
Уейв, при мен проблема не е в това, че някой се опитва да ми се налага. Тя не го прави, не ми дава съвети кое как да правя. Получава се обратното, аз се опитвам да й давам съвети, кое в нейния случай е полезно да се прави и кое вреди на здравето й, но точно тук срещам отпор (за щастие не винаги).

не трябва нито родителят да доминира, нито децата да се опитват да променят родителите. На практика трудно се получава. Слушах лекциите на Л. Бурбо, тя казва, мъжт и е болен, ако тя остане да го гледа, непременно ще се разболее (от някаква болест, заради мисленето си в този момент). Затова тя избрала да вземе гледачка, а вместо това тя се чувства щастлива и продължава да изпълнява мисията си.
За да вървят нещата, не трябва да се живее с родителите след като порастнат децата. Срещи  до веднъж седмично.

Щом майка ти има сили да ти се противопоставя и прави опити да си налага своето, значи не е чак толкова болна. Защо я взехте? Можеше да я наглеждаш в нейния дом. Върни я обратно и всичко ще си дойде на мястото.

Няма как да я накараш, ако тя е против.
Огледай се около себе си, виж колко случая има на болни, които са изгонили гледачки, рехабилитатори, лекари, не изпълняват предписания и т.н.

А дали е възможно да прекаляваш? Пътят към ада е постлан с добри намерения, нали? Освен физическо здраве, има и психическо. Загрижеността не трябва да кара един човек да се чувства безполезен. Ако майка ти е с акъла си, можеш да предлагаш, но не и да се опитваш да налагаш.

Не се опитвам да се налагам в никакъв случай, тъй като аз не съм в нейното тяло и не знам какво точно изпитва в момента, по-скоро се опитвам да я съветвам, за да бъда полезна, но на моменти, тя явно изпада в отчаяние и не желае дори да слуша. Направи ми впечатление, че когато информацията й се сведе от лекар, специалист, авторитет, тогава я възприема.

Причината да я вземем при нас беше, че я изписаха от болницата на легло, трябваше някой да я обгрижва. Все още се нуждае от подкрепа, макар че вече може да се движи. Доколкото разбирам, тя също желае да се прибере в жилището си. Но отношението й към мен се запазва такова, каквото го помня в гимназията, въпреки добрия тон.
Благодаря за съветите. Ще се постарая да не звуча заповеднически, когато говоря с нея относно медикаментозното лечение, диетата и другите важни за здравето й елементи от дневния режим.

И моята майка сега живее с баба ми. Майка ми е дала свобода на баба ми в доста отношения но не в всички, за да се чувства полезна и да действа все пак, да живее.. Да реализира нейния начин на живеене и битуване. Защото това сега е целия им живот. Да, трудничко е но са се разбрали кое кой как ще прави. Един стил и начин на живот се наслагва върху друг и естествено че няма да паснат идеално. Компромис. Това е. Умешаха се по много приятен начин двата стила при нас. Постепенно баба ми усвои от майка ми разни неща, и обратното... Но е нужно време бабата да види, разбере, убеди че и вашия начин не е погрешен а просто различен

Аз също съм й дала максимална свобода. Например да си готви каквото обича, да помага в домакинството за нещата за които има сили и желание, за да се чувства полезна. Явно не сме се напаснали все още, а й съм излязла от нейната среда и семейството ни преди почти 20 години.

Дишай дълбоко, пий вино, издръжте още месец да се закрепи и я върнете в тях. Тя по-добра няма да стане. Ти се пази.

Гушни я.Кажи ѝ че я обичаш.Припомни ѝ колко много те обича и тя.Щом обстоятелствата налагат да сте под един покрив,защо да е тягостна атмосферата,та вие сте родител и дете,помежду ви би трябвало да има много обич и подкрепа..Просто комуникирайте открито.Договорете се за всичко и спазвайте договорките .Нека има компромис и от двете страни.

Мисля, че много динамично ми се развиват отношенията с нея, в рамките само на няколко седмици. Преди тя да се разболее общуването ни беше на ниво майка-дъщеря, като това означава: споделяне на лични преживявания и от двете страни, съвети ....обсъждане на определени житейски ситуации, нищо драматично в комуникацията, съвсем обичайното.
Заради заболяването й, се наложи за известно време тя изцяло да повери тялото си на мен (логично, при условие, че не можеше да мръдне от леглото). Вероятно тогава е трябвало да преглътне гордостта си (тя е човек, който се е справял без чужда помощ и изведнъж, попадайки в тази нова ситуация е изпитала чувство за срам, вина и прочие....). Тогава отношенията ни се трансформираха в поведение болен-болногледач. Отчитам като моя грешка това, че бях много настоятелна по отношение на прием на лекарства, спазване на режим и прочие. Всичките ни разговори бяха на тема нейното страдание, как то да бъде облекчено, кога е часа за прием на хапчетата, на храната....все теми свързани с болестта. Фокусът на общуването ни се измести и обстановката стана много тегава, така че нормално е да е била раздразнена от поведението ми. А и аз, явно без да си давам сметка, съм се държала твърде заповеднически. Сега, след като вече не е на легло, забелязвам, че отново започваме да имаме взаимоотношения майка-дъщеря. Благодарение на момичетата от форума тук си дадох сметка, че натоварвам майка си и  коригирах поведението си спрямо нея.


Какво?, това с прегръдките вече го направих!
  

Супер! От своя страна тя пък следва да бъде благодарна за грижите ти. Ако разчитам за всичко на дъщеря си, ще гледам да й облекчавам максимално живота и да не се гевезя, че не искам да спазвам режим.