Как е по-добре?!

Ама естествено естествено че е така бе човек. Ама ние вече не вярваме. Ама е късноооо късноооо вече.... Нали парен и таратор духа, ама от духане на таратор файда няма....
Пантер евала бе човек. Ма много добре си изброил вариантите. От начина, по който си ги изложил, става кристално ясно, че вариант 4 е най-добрия. Варианти 2 и 3 отпадат по понятни причини.
Аз доскоро разчитах на комуникацията между хората. Но понякога, само понякога, и само при някой връзки и най-вече при някой хора, комуникацията не помага. При разбраните хора помага - когато отношенията са добронамерени - би трябвало да помогне. Но често не помага, именно защото човекът лъже.
И тогава, за да се убедиш - да подкрепиш или опровергаеш собствените си съмнения в човека, остава вариант 4.

Не че ми харесва - ужасен е.
Но другите 3 алтернативи са безполезни и глупави.
Дано да помогнем на момето с коментарите си.

В една връзка са необходими компромиси - това е ясно на всеки тук! Казвам го, защото за мен във вашата има нещо, което което другия не може да приеме и преглътне и така с времето /което не е малко/ става проблем - при теб избива с изневярата, при него със следенето и ревността.
Твоите чувства, така както ги описваш, са ми добре познати - аз бях на същото дередже по време на моята бременност. Сега ти си под обстрела на хормоните, но и твоя човек го тресат трески - не ме очудва, че така се държи! Твоята бременност е стрес и за него. 
От всичко това избиват старите проблеми - това което не можете да преодолеете в отношението си един към друг.
10 години сте преодолявали нещо, което сега, при тези обстоятелства не може да се преодолее - но само от теб ли?
Помисли реално - първо за себе си.

Подкрепям 
Партнер, не си губи времето да обясняваш на наивните, че като питат някого за нещо и той тутакси ще си признае, ще се хвърли да се кълне как няма да се повтори и ли ще падне на колене да поиска прошка. Някои обичат дза си заряват главата в пясъка и да не виждат и чуват това, което не искат ...

Била съм години наред в положение на следена, ежеминутно...признавам си отвратително е, особено ако няма място за съмнение. За следящия пък е унизително да се излага така, но всеки си има начини за разкриване на истината. Едни предпочитат да я разберат сами, други да им я каже друг, а трети - никога да не я научат.

А какво ще кажете за случая - някой се спуква да изневярава, защото знае, че партньора му никога няма да провери телефона му или да го следи и така цял живот. Кое е по-добре цял живот да лъжеш с единствената мисъл, че няма да те хванат или в крайна сметка да разберат и да сложат край на фантастиката?

@самотна
Малко се отклонихме тук във въпроси дето не бяха много по темата.
На въпроса ти за детето - моето мнение е: говори с партньора си. Все пак той е баща на детето поне биологично. Ако реши да го признава - и сам може да го направи, а ти с нищо не можеш да му попречиш. Това е случай в които разговора би трябвало да има някакви резултати. Ако каже че не иска да е на негово име - не знам вече. Ама все пак като сте го правили двамата - трябва и неговото мнение да чуеш според мен.
Пък и ще ти спести много чудене по въпроса.
За плюсовете и минусите ти казаха по-горе.

На мен (по обясними причини)  не ми е ясно как се чувства една жена когато е бременна, ама само от косвени наблюдения - хормоните доста ви изнервят. Подозирам че сигурно ще е трудно, ама опитай се да си по-спокойна. Децата са хубаво нещо при всички случаи.

@Jaly1 Още едно уточнение - никъде не съм казал че причините нямат значение. Казах че причините са друг въпрос. Можем и тях да обсъдим, ама не мисля че това е целта на темата. НО ако има желаещи да водим дискусия по въпроса, аз ще се включа - т.е. нямам намерение да бягам от подобна насока на темата щото не ми харесва.

Panther, бях загубила вяра, че мъж може да разсъждава така. Изчетох цялата тема - имаш от мен едно голямо БРАВО! 

СЕга - писах преди дни но изчезна
Почвам пак - да знаеш САмотна, че не те оправдавам за нищо
Като пострадала от СМС изневяра - дето не съм я търсила а съм попаднала на нея
Първо - НИЩО не те ИЗВИНЯВА, че си кръшкала. МА нищо. КАто си искала - да си се махнала. НЕ те  евързал с белезници за радиатора! ТО и мен не ми харесват някои неща в мъжо ма не кръшкам а се боря, а като не стане - щебягам и точка по въпроса.

Второ - Джали, не си права. Щом я е следил - ми не виждам тя с нейната изневяра с квое  по-добра. Имал е причини. Друг е въпроса дали това го ОНЕВИНЯВА. НТО тя е 10 ГОДИНИ с него! Не 10 дни! Трябва да го познава и щом го търпи такъв - сега кво не му харесва.
Занчи първо е много следящ, после студен... САМОТНА - ти какво ИСКАШ? Аз мисля, че ти не си наясно какво искаш от мъжа и после да го виниш. И ще ти го кажа с чистата съвест на човек имащ твоите оплаквания - не е проблема в мъжете - те са дори или лоши, но аз и ти апропо - не знаем кво искаме от мъжете си!
Е като уточниш какъв го искаш и се примириш, че лично си си избрала такъв мъж - няма да търсиш мнима вина в него. Той ВИНАГИ е ЗНАЕЛ какво иска от теб. Ти си тая дето ту го искаш мек, ту пък да те обича горещо...

ЗА бебето - ми може дори да ти няма доверие, че е негово. Ще ти кажа, че едно е на думи да простиш изневяра, друго е да живееш с вечните съмнения и несигурност от нея. И няма лек. Независимо какво прави партньора ти - винаги имаш едно на ум и нещо като съмнение... колкото и да искаш да забравиш - не става. Не е като да те настъпят - нещо като да счупиш крак - мине се не мине -и се обади мястото...
Като не ти харесва - не се оправдавай с него, а се махни. Слабоволието няма с кво да го оправдае човек, но за твое добро - признай си, че не можеш без него и го приеми или просто се настрой да си без него...
Нямаш избор - или го приемаш /пък аз си мисля, че след 10 ГОДИНИ би трябвало да ти е ясно с кого живееш и от кого искаш дете!!!!/ или си отиваш, ма не си живееш както ти скефтни  и после - той бил крив, че изневеряваш! Няма такава песен - ако ти беше човек на място - щеше да се махнеш! А не да кръшкаш. Сори ма това е моето кредо и аз приемам слабоволието на моя мъж, но никога няма да го оправдая.

И айде дамите тук да се замислят техния мъж ако беше кръшналс оправдание, че те са изстинали към него и не го удовлетворяват и че той е направил всичко възможно и е кръшнал щото не сте го разбрали... Ми сигурно тук има такива случаи... пак ли щяхте да го оправдаете, както парвите със Самотна?!?

И аз мисля, ч след като този човек се старае да бъде с теб - значи не е току така, а ако те държи за показ - ми как за 10 години не го разбра? С тези въпроси се надявам ти да си изясниш положението, защото за мен ти си объркана и не знаеш нито какво искаш, нито как да го постигнеш!

Успех и побързай - най добре да си наясно със себе си преди да се роди детето!