Здравейте, не знам до колко е добре да споделя тук и да потърся съвет , но надявм се поне вътрешно да ми олекне , тъй като не мога да го споделя с никой , защото е супер неловко.
Нормално ли е да харесваш непознато момче?!?? Вече от около 1 година изпитвам някакво увлечение към момче което не познавам , а само сме се срещали не малко пъти. Тъй като се преместих в нов град , а той живее там. Видях го миналата година докато се прибирах от път в автобуса , но не ми направи впечатление. След това обаче го видях на едно мероприятие и там една приятелка ми каза че ме е гледал постоянно и всякаш тогава ми вкара мухата в главата. От там на сетне винаги сме се засичали когато пътуваме примерно или в града. Оказа се че имаме обща позната която сподели снимка с мен и видях по-късно /тъй като го намерих кой е в социалните мрежи/ че ми е гледал сторитата в инстаграм. И мухите в главата ми станаха две хах. Но все така и до днес се засичаме, но ме е срам от къде на къде аз която не съм от града да му изпращам покана и не знам какво би си помислил. Страх ме е че явно всичко е в моята глава и не мога да предприема никаква крачка , тъй като нямаме допирни точки. След това се оказа че имаме няколко общи приятели , но е тъпо че те не се събират заедно вече за да се запознаем. Знам че звучи супер объркано , но благодаря за изгубеното време на някой който го е прочел.
Виж целия пост
Нормално ли е да харесваш непознато момче?!?? Вече от около 1 година изпитвам някакво увлечение към момче което не познавам , а само сме се срещали не малко пъти. Тъй като се преместих в нов град , а той живее там. Видях го миналата година докато се прибирах от път в автобуса , но не ми направи впечатление. След това обаче го видях на едно мероприятие и там една приятелка ми каза че ме е гледал постоянно и всякаш тогава ми вкара мухата в главата. От там на сетне винаги сме се засичали когато пътуваме примерно или в града. Оказа се че имаме обща позната която сподели снимка с мен и видях по-късно /тъй като го намерих кой е в социалните мрежи/ че ми е гледал сторитата в инстаграм. И мухите в главата ми станаха две хах. Но все така и до днес се засичаме, но ме е срам от къде на къде аз която не съм от града да му изпращам покана и не знам какво би си помислил. Страх ме е че явно всичко е в моята глава и не мога да предприема никаква крачка , тъй като нямаме допирни точки. След това се оказа че имаме няколко общи приятели , но е тъпо че те не се събират заедно вече за да се запознаем. Знам че звучи супер объркано , но благодаря за изгубеното време на някой който го е прочел.
Но наистина се оженили и доколкото знам, години наред са заедно, та... уцелил е човекът. 
