Аз съм един държавен служител с кабинет и бюро. С колега на 40тина години - на бюрото срещу мен. Много мил и прекрасен човек. Като дойде ред да се цедя, го пращам да пуши в коридора, а той все ме пита "Ако трябва нещо да помагам, мога и да остана...". Така щастливо си я караме вече цял месец.
Днес колегата обяви, че изчезва, нещо там жената го спешила и аз - спокойна. Дойде време за помпата, аз си се заключих и се подхванах. По едно време някой взе да напъва вратата. Аз си трая, щото знам, че съм заключена. Аз помпя, някой напъва. Така бая време. И по едно време - вратата се отваря и колегата, барабар със системния администратор влизат в пакет. Като ме видяха - и застинаха. Самия факт, че успяха да отворят някакси вратата, ме изненада, но иначе не изпитах никакво притеснение - от цицата не се виждаше нищо, а и да се е виждало, с въпросния колега се знаем от 100 години, а и той цици е виждал... Виж - системното е ергенче и то направо си изкара акъла.
Аз ги помолих да излязат и да ме заключат пак отвън. Като свърших, намерих колегата и го поканих пак да си дойде. Обаче той супер притеснен. Системното пък направо не смее да ме погледне в очите. (пак казвам - нищо не се видя, дори помпата, защото бях седнала с гръб към вратата). Булките в канцеларията пък - като кокошарник - ква - ква, к'во било станало...
Сега се чудя какво да направя, че да ги успокоя тия мъже. Ама кекав пол са и това е - цял живот реват да видят някоя цица, а като се случи, и не знаят накъде да гледат...
Сега да не ми се смеете на проблемите
Виж целия пост
Днес колегата обяви, че изчезва, нещо там жената го спешила и аз - спокойна. Дойде време за помпата, аз си се заключих и се подхванах. По едно време някой взе да напъва вратата. Аз си трая, щото знам, че съм заключена. Аз помпя, някой напъва. Така бая време. И по едно време - вратата се отваря и колегата, барабар със системния администратор влизат в пакет. Като ме видяха - и застинаха. Самия факт, че успяха да отворят някакси вратата, ме изненада, но иначе не изпитах никакво притеснение - от цицата не се виждаше нищо, а и да се е виждало, с въпросния колега се знаем от 100 години, а и той цици е виждал... Виж - системното е ергенче и то направо си изкара акъла.
Аз ги помолих да излязат и да ме заключат пак отвън. Като свърших, намерих колегата и го поканих пак да си дойде. Обаче той супер притеснен. Системното пък направо не смее да ме погледне в очите. (пак казвам - нищо не се видя, дори помпата, защото бях седнала с гръб към вратата). Булките в канцеларията пък - като кокошарник - ква - ква, к'во било станало...
Сега се чудя какво да направя, че да ги успокоя тия мъже. Ама кекав пол са и това е - цял живот реват да видят някоя цица, а като се случи, и не знаят накъде да гледат...
Сега да не ми се смеете на проблемите
, какво толкова.Те се правят на сконфузени, ама им се ще пак така да се объркат някой ден 
