За майките...

Ами всъщност не... някъде нагоре споменах за сестра ми, но наистина случаят е особен и тя не играе голяма роля в картинката   

Ама това да не е някаква епидемия?! И при нас е същото - моята е с 12 години по-голяма... не съвсем същото де, защото има семейство - но има и много сериозни проблеми, за които според мен причината е главно в родителите ми 

Точно това ме притеснява и мен... тя към детето е много мила и нежна - няма да коментирам остарелите й схващания, не е там въпросът. Но с мен се държи вечно неодобрително... писнало ми е до немай къде  При това аз съм й любимото от двете деца... за деленето на деца също няма да коментирам. От мен ако зависи, тя изобщо няма да има достъп до детето ми... то в крайна сметка уж от мен си зависи, ама пусти морални норми  от тях си патим... 

Аз нямам тоя късмет... в София си е  За щастие, сравнително рядко се сеща за мен и тогава се обажда да ми се кара защо не й се обаждам 

Ей това пък още не го е правила мойта... като се изключи елементът с къщата, разбира се  Ама аз ако имам нейните домакински похвати... отврат  Като ходим на гости у тях, полагам огромни усилия да не забелязвам... да не навлизам в подробности, но доста гадни неща от хигиенна гледна точка  Добре, че не съм ги възприела от нея в крайна сметка... 

Точно това е проблемът... при мен май са разменени ролите на майката и свекървата 
Дано и ти, и аз да сме по-нормални майки... поне от моята 

При мен на майка ми майка и (демек баба ми ) е такава. Последния скандал беше онзи ден. Нещо се опитваше да натяква на майка ми колко много е направила за нея, за нас, как и била дала дом, а тяяя с какво им се била отплащала и т.н.т. Като видях майка ми как се мъчи да разговаря с нея и и обяснява нещата спокойно и се развиках. Ама и ги наприказвах едниииииии - казах и че е неблагодарна, че само натяква и какво от това, че е дала жилище на майка ми - в крайна сметка когато даваш, го правиш от сърце а не цял живот да ти се кланят а ти да натякваш. Ама виках, ама крещях и накрая и казах да млъква и да не се прави на велика, а колкото до "домът и" да си го взима и да си го носи......
Най - интересното е, че до този момент майка ми не ми е казала нищо по въпроса. Явно се е съгласила с мен негласно, защото няма смелост да се опълчи срещу баба ми.
Желая ти търпение

Мила Индиан, та ние сме били сестри с теб
Чета и от поста ти препознавам собствената си майка. Много я обичам, майка ми е но ми се гади от нейното властолюбие Не случайно баща ми я нарича Хитлер . Голямо вмешателство, страшна история. Като вземе детото с нея и като почне да ми обяснява в колко часа това трябвало да яде, да пие и т.н.т. сякаш по добре го познава от мен и прекарва повече време с него . Като дойде у нас вместо да седнем спокойно и да си обелим две сладки приказки, се почва защо имало муха в кухнята сякаш нарочно съм я пуснала. Това защо, онова защо? И аз като подметна че това е моят дом веднага се зарича че няма повече да стъпи и почват едни сръдни.... Като купи нещо постоянно натяква едва ли не ако не е тя.... ама не ти говоря за някакви големи покупки, просто и е в кръвта. Периода, в който мъжът ми беше безработен му изяде главата на човека, добре че той е търпелив а като си представя ако на мен свеки ми говори такааа... И аз много пъти съм се замисляла дали вината не е в мен, дали заради нейния климактериум? Но  не няма управия. Последно ме вбеси тази сутрин като цъфна в осем сутринта без да се е обадила преди това и като ме юрна да приготвя детето за разходка докато не е напекло. То добре че ще го изведе и ние да поспим, нопоне по цивилизовано да го направи а не да ни вдига по тревога. И най е гадно като постоянно ми насажда някакво чувство за вина едва ли не аз съм неблагодарна. Така че не си сама.

Дано има ефект... защото при моята майка просто няма  Каквото и да й говориш, тя е твърдо убедена в собствената си правота - според нея ненормално е това, което искат и правят околните 

То и аз не знам вече да се радвам ли, че имам "сестри" по неволя, или... не е много за радост, че има и други такива майки 
Но от постинга ти подразбирам, че поне баща ти не е на нейна страна... щом си позволява така да я нарича  Моят баща беше тотално потиснат от нея... тя и мен се опитваше да ме контролира и манипулира, но от един момент нататък започнах да й се изплъзвам като мокра връв, както се казва  Инстинкт за самосъхранение, какво да правиш 
Лошото е, че сега има един последен "лост" за манипулации - и това е единствено голият факт, че ми е майка и съответно съм длъжна да я обичам и уважавам. Друг е въпросът какво точно влага човек в тези думи... ние двете с нея със сигурност влагаме коренно различни неща 
Например, тая работа с храненето и носенето на разни неща... Майка ми смята, че любовта се изразява, като нахраниш някого - както и всички останали чувства, включително скръб  . Знам, че звучи странно... но за нея е така. Нейната емоционалност за мен е... направо извънземна, друго не мога да кажа    18 години съм живяла плътно с нея, и пак не мога да я разбера...
За покупките - отново всичко съвпада  Само дето тя реално нищо не купува... освен някакви гадни гумени играчки  Днес в яда си изхвърлих една такава, защото детето я дъвче яростно, а тя просто не е правена за това  Но виж, ако аз си купя нещо... било то обувки - само едни за целия зимен сезон, примерно... и се почва: ама ти пак си харчила пари... и т.н. Ами те парите са за това, всъщност... особено що се отнася до неща от първа необходимост. Ама не... понеже тя си пази дрехи и обувки отпреди 40 години, се предполага, че и аз нищо не трябва да си купувам    Нормално е да сме на различни мнения... но тук основното е, че това не е нейна работа! 
За детето пък - да не ти разправям просто  Примерно, за неувяхващите й теории колко са вредни памперсите... и други подобни 
И не е от климактериума, да ти кажа - вярно, че при майка ми се влошиха нещата оттогава, но и преди си беше същата. Не знам твоята как е...
Просто... изборът е много гаден - или да скъсаш отношения и да живееш с тежестта на тая мисъл после, или да търпиш тормоз