кога жените не искат секс

Публикувана: 7 авг. 2006, 21:30 ч.
Последно мнение: 25 септ. 2006, 17:09 ч.

3 390
26

Rositsa1978

R

Rositsa1978

7 авг. 2006, 21:30 ч.

Винаги съм обичала само мъжа си и той ми е бил единственият сексуален партньор поради причини , който не искам да коментирам .Не знам защо за всичките тези години не пожелах друг мъж макар и малко? Embarassed

Embarassed

,но това не ме прави комплексарка или непълноценна!
Но сега се усещам ,че въпреки ,че го обичам и мислено го желая, всъщност не искам да ме докосва , не искам да ме докосва и друг мъж! ooooh!

ooooh!

Имахме доста семейни проблеми, пред раздяла сме, изгубихме бебе.....цирка е пълен Sick

Sick

и въпреки,че го обичам прекалено много спрях да го искам , само искам бебе ! Полудявам ли или съм луда!?

Виж целия пост

# 1 7 авг. 2006, 21:41 ч.

Ей Пухи, я го давай по-спокойно!
Най важното е не само да искаш бебе,а да му усигуриш и прекрасен баща.Със сигурнос нещата които са ти се случили напоследък са много тежки за теб.Това обаче отминава.Само,моля те, не си поставяй фикс идеи за да не останеш разочарована.Има време за всичко.По-важното е сега да имате прекрасни отношения по мужду си,тогава идват и бебетата, вярвай ми. Hug

Hug

Имала съм една бременност,която беше след дву годишни опити за бебе,а тя излезе кухо яйце Cry

Cry

Но аз някък запазих дух и си казахВАЖНОТО Е ЧЕ МОГА ДА ЗАБРЕМЕНЯВАМ и знаех ,че това все някога ще стане.Така и стана след една година имех прекрасна бременност и сега имамстрахотен син вече на 4 години.Моят съвет е следвай моето мото,махни лошотиите настрани,гушкай,целувай и обичай съпруга си и всичко ще е наред.Не се отдалечавай от него ,той не е виновеч че сте загубили бебето.Сигурна съм дори, че ти е опора в момента.Хайде успех Пухи и вдигни гордо глава, ти МОЖЕШ ДА ЗАБРЕМЕНЯВАШ и няма нищо по-хубаво от това. Peace

Peace

Виж целия пост

# 2 7 авг. 2006, 21:48 ч.

Мале

Embarassed

имам грешки в поста си Embarassed

Embarassed

Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

R

Rositsa1978

# 3 7 авг. 2006, 21:52 ч.

Цитат на: илона в пн, 07 авг 2006, 21:48

Мале

Embarassed

имам грешки в поста си Embarassed

Embarassed

Embarassed

Embarassed

Това не прави думите ти по-малко мили и стойностни! Благодаря ти!

Виж целия пост

G

# 4 8 авг. 2006, 02:16 ч.

Не, не си луда, но можеш да си докараш психически проблеми, ако продължаваш така.
Щастието и нещастието са състояния на мозъка, които не винаги имат нещо общо с живота на човека. Примери няма да давам, има много. Някои хора се оставят на течението, и си казват: - Нищо не мога да направя. Други несъзнателно си определят начин на поведение( песимисти - оптимисти). Трети съвсем съзнателно си налагат начин на мислене. Нормално е след силен стрес да ти трябва време за възстановяване. Не търси вина , а покажи че ти трябва време. Даже на на нас мъжете е по добре направо да се казва, отколкото да се правят намеци. Дай си време да асимилираш ситуацията, и след това се заеми с нещо което да ти запълва времето. Нещо което отдавна искаш да направиш, ново занимание, излизане сред хора, нещо което ти е приятно да правиш. Дай си достатъчно време, дай време и на мъжа си, сами си решете как е по добре за вас, дали да прекарвате повече заедно или всеки с неговите интереси. И двата начина са добри и имат своите предимства. Не си поставяй срокове, достатъчно е да се радваш на живота и хубавото време ще дойде само. Започни например с промяна на "Местожителство: в празнотата ...." , потърси слънцето. Сигурен съм че ще успееш!!!

Виж целия пост

T

# 5 8 авг. 2006, 08:31 ч.

Цитат на: grami в вт, 08 авг 2006, 02:16

Не, не си луда, но можеш да си докараш психически проблеми, ако продължаваш така.
Щастието и нещастието са състояния на мозъка, които не винаги имат нещо общо с живота на човека. Примери няма да давам, има много. Някои хора се оставят на течението, и си казват: - Нищо не мога да направя. Други несъзнателно си определят начин на поведение( песимисти - оптимисти). Трети съвсем съзнателно си налагат начин на мислене. Нормално е след силен стрес да ти трябва време за възстановяване. Не търси вина , а покажи че ти трябва време. Даже на на нас мъжете е по добре направо да се казва, отколкото да се правят намеци. Дай си време да асимилираш ситуацията, и след това се заеми с нещо което да ти запълва времето. Нещо което отдавна искаш да направиш, ново занимание, излизане сред хора, нещо което ти е приятно да правиш. Дай си достатъчно време, дай време и на мъжа си, сами си решете как е по добре за вас, дали да прекарвате повече заедно или всеки с неговите интереси. И двата начина са добри и имат своите предимства. Не си поставяй срокове, достатъчно е да се радваш на живота и хубавото време ще дойде само. Започни например с промяна на "Местожителство: в празнотата ...." , потърси слънцето. Сигурен съм че ще успееш!!!

yes

Виж целия пост

L

# 6 8 авг. 2006, 10:30 ч.

Пухи, ако не се лъжа вие загубихте бебчето съвсем скоро Sad

Sad

Мисля, че ракцията ти е съвсем нормално и обяснима. Ако не се самонавиваш и самовнушаваш нещата ще отминат след известно време. Говори с мъжа си на тези теме. Кажи му какво мислиш и чувстваш. Ако е човек на място ще те разбере и ще прояви нужното търпение.

Виж целия пост

M

# 7 8 авг. 2006, 12:10 ч.

Пухи, съжалявам за загубата ви. Cry

Cry

....., няма по-голяма трагедия от това, даже емотиконите ми се струват не на място тук.
Дано не се случва на никого, но... едва ли могат да се намерят подходящи думи за това...
Нормално е да се чувстваш потисната и да нямаш желание за секс и не мисля, че трябва да се упрекваш за това. Съпругът ти трябва да те разбере. Все пак желанието за секс се контролира от главата и всяка отрицателна емоция влияе негативно на либидото.

Виж целия пост

S

# 8 8 авг. 2006, 16:06 ч.

Съжалявам за вашата загуба........разбирам те, в депресия си изпаднала и нямаш желание за нищо....нормално е да е така(както и Лулуто по-горе ти е писала).
Моя много близка преди няколко години беше в подобна ситуация.....детенцето им беше много болно(теоретично от болест, която не е лечима, но Слава Богу сега е вече една прекрасна девойка) тогава близката ми сподели, че не е правила с мъжа си секс от 1г и повече #Crazy

#Crazy

не е имала никакво желание за близост, и през този период започнаха техните семейни проблеми.......така се получи, че стигнаха и до раздяла Confused

Confused

Понякога за някой жени е по-важна духовната близост с партньора повече дори и от физическата и когато такава липсва или вече се е изчерпала, то няма и сексуално привличане Thinking

Thinking

Виж целия пост

I

# 9 8 авг. 2006, 18:13 ч.

Привет,Пухи!аз самата преди няколко години загубих детето си и въпреки,че имах едно живо и здраво момченце...се чувствах така сякаш бях загубила всичко на този свят.Думите от приятели и роднини като "ти си млада...,пак ще забременееш...и т.н." само ме дразнеха и накрая се затворих в себе си.Бях стигнала до там,че се изолирах напълно от всички.Синът ми влизаше в стаята и ме питаше къде е отишло бебето,а аз вместо да седна да говоря с него/той беше на 4г./отново потъвах в сълзите си.Чувствах се адски неразбрана и самотна.Съпругът ми изживяваше нещата по-прикрито и аз тълкувах това поведние като "на теб не ти пука".Но както и да...след тази случка и на мен ми стана фикс идея да имаме на всяка цена още едно дете.И аз не желаех съпруга ми да ме докосва,непрекъснато се нападахме с безмислени нападки един с/у друг...разделихме и след 6 месеца отново се събрахме.Всеки от нас по собствен начин беше изтрадал случилото се.Но раздялата не беше нужна.Вместо да се подкрепим и заедно да преодолеем случилото се взехменай-лесното решение.След 2г. отново забременях и се роди жива и здрава дъщеря ни,която е вече на 7г. Знам,че каквото и да ти кажа в този момент ще прозвучи глупаво,затова бих ти казала само:дай воля на емоцията и излей всичко,което се събрало в страдащата ти душичка.Поплачи си,нареви се,викай,прави каквото искаш...само не се затваряй в себе си.

Виж целия пост

J

# 10 8 авг. 2006, 20:24 ч.

Цитат на: пухи пухи в пн, 07 авг 2006, 21:30

Винаги съм обичала само мъжа си и той ми е бил единственият сексуален партньор поради причини , който не искам да коментирам .Не знам защо за всичките тези години не пожелах друг мъж макар и малко? Embarassed

Embarassed

,но това не ме прави комплексарка или непълноценна!
Но сега се усещам ,че въпреки ,че го обичам и мислено го желая, всъщност не искам да ме докосва , не искам да ме докосва и друг мъж! ooooh!

ooooh!

Имахме доста семейни проблеми, пред раздяла сме, изгубихме бебе.....цирка е пълен Sick

Sick

и въпреки,че го обичам прекалено много спрях да го искам , само искам бебе ! Полудявам ли или съм луда!?

Това е една човешка трагедия и бих те посъветвал да изключиш секса от мислите си за известно време. Успех.

Виж целия пост

B

# 11 8 авг. 2006, 23:10 ч.

action032

Виж целия пост

# 12 9 авг. 2006, 09:47 ч.

Четох темата ти за загубата на бебчето. Много съжалявам.
Нормално е да изпаднеш в такова състояние, но моля те не избързвай, не се самонавивай. Нещата сега изглеждат отчайващи, но най-вероятно не са такива. Поговорете и си дайте време един на друг.
Хората отказват секс при умора, при лош ден в работата, а не си представям при такава трагедия в едно семейство за какъв секс бихме могли да говорим.
Колкото повече човек се затваря в себе си толкова проблемите изглеждат още по-големи и още по-нерешими, просто защото не се споделят. Говори, моля те.

Виж целия пост

Ljuboznatelna

# 13 9 авг. 2006, 10:22 ч.

Стегни се. Бебета се правят със секс. Не те разбирам - желаеш мъжа си, а не желаеш да те докосва?
По време на настоящия ми брак нито двата спонтанни аборта, нито раждането на болно дете ме спряха да опитам отново, защото това според мен определяше бъдещето на семейните ни отношения.
Съпругът ти няма вина, за това, което се е случило, не го наказвай. И какво общо в цялата работа имат комплексите и непълноценността, или по-скоро липсата им, за която споменаваш? Имаш сериозен проблем, който или не искаш да споделиш, или не осъзнаваш. Не се вкопчвай единствено в желанието си за дете, щом се е получило веднъж, ще стане пак, но за това трябват двама, и то не само в правенето, но и в гледането.

Виж целия пост

S

# 14 9 авг. 2006, 10:52 ч.

А преди колко време претърпяхте загубата? Моите съболезнования за това.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Клуб "Дъра-бъра" за татковци.

3 479
6

Татковци

Документи, нужни за отпуск при раждане на дете

769
3

Татковци

кое УЗО е най-добро

25 143
11

Татковци

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.