Съгласни ли сте с поговорката, че "рано или късно всичко тайно става явно"?
Преди малко за сетен път се убедих в истинноста й.
Видях разпечатката от Транскартата ни, кога и какво е купувано с нея, по дати, часове...
Защо моят благоверен съпруг е скрил истинската цена на цифровия фотоапарат? Сигурно защото знаеше, че ще викам, крещя.... И тема по повода бях пускала, че не можем да постигнем консенсус за вида и цената, той в крайна сметка пак надделя - за какво го прави, да покаже превъзходство ли, не знам....И не мога да го попитам веднага - замина в чужбина... а мен ме гризе и ме мъчи.
А и да беше тук, май няма смисъл да дълбая - всичко е свършено, само нерви ще хабя, като че ли са ми в излишък.
Ей така ми е тъпо в момента, защото не се случва за първи път.
Не искам да обсъждаме тук моя случай, а като цяло - да крием ли истината или да я казваме "право куме в очи"? Макар че все пак зависи от "истината". Тъй като има неща, за които е по-добре да се премълчи. Но ако вярваме на поговорката, истината рано или късно ще изплува....
Оплетох се...