Здравейте!
Ще се опитам да бъда кратка, въпреки че майчинските ми притеснения ме карат да говоря ужасно много и подробно. Уплашена съм яко.
Дъщеричката ни днес за пореден трети път си удари главата и припадна. Ударът не е бил особено силен, била е на стол близо до стената, поискала водичка, мъжът ми отишъл до кухнята да я вземе (две крачки време), след което чул падане, върнал се, малката на пода, изплакала, поела си въздух и се отпуснала... Най-вероятно си е ударила главата в стената и е тупнала по дупе на пода... Нахлух в стаята, те на пода, мъжът ми я масажира, беше посиняла, отпусната, не дишаше около минута, мъжът ми я обдишва... повърна и започна да си поема дъх, порозовя. Постепенно се "върна". Не помня как съм се обаждала в спешното, помня, че по едно време в ужаса си се озовах на улицата, докато говорех с диспечърката... Малката беше сънена дълго време, в спешното заспа в ръцете ми. Плака малко. Съвзе се бързо, започна да говори, да си ходи, все едно нищо не е било.
Предложиха ни да я хоспитализират, като скенерът бил задължителен, но за толкова малко дете (2, 8 ) трябвало да я упояват венозно, за да седи мирна. След престой около 2 часа в спешното и разговори с много лекари (на място и по телефона), се решихме на домашно наблюдение, подписахме и си тръгнахме.
Такова удряне с припадане не ѝ е за първи път. Първият път беше на година и половина, изхлузи се от дивана и си удари главата в масата, пак отзад в тила. Същия ужасен припадък като днес. Лежахме в Пирогов, направиха ѝ снимка, която не беше особено показателна (после неврологът коментираше), защото докторът ѝ държа главата с две ръце на рентгена, за да не мърда.
Втория път падна от колелото си (триколка) на тротоара и си удари челото.
И трите пъти припада, посинява, спира да диша за около минута, потбелва очите, отпуска се. Масажираме, обдишваме. Ад. Място не си намирам. Обвиняваме се, търсим причини.
Всички ни казват, че е крайно време да я оставяме сама на пързалките, че сме като залепнали за нея през цялото време. Вечно сме зад нея с разперени ръце, но как иначе да бъде след такива инциденти, кой родител би седял спокоен...
Докато бяхме в спешното днес, звъняхме телефони на всички доктори, за които се сетихме, познати и непознати, с въпроса дали да ѝ правим скенер, предвид облъчването и упойката, и това, че е видимо добре. Един казва - вие решавате, друг казва - направете го за всеки случай, трети - не ви трябва, щом детето се държи нормално, всичко е наред, да не я облъчват и упояват. Какви прегледи да ѝ направим, особено в това карантинно време, къде да отидем? Енцефелограма? Тя удачна ли е за дете на две годинки? Какви други изследвания? От Бургас сме, а тук детски невролози няма, този днес беше просто на смяна и не я е преглеждал, само я погледна, че спи и обясни, че за да се приеме за наблюдение, трябва да мине рентген или скенер, защото пътеката го изисквала.
Забравих да спомена, че няма отоци. Нито веднъж не е имала оток на главата. Рентгена, който правихме преди повече от година след първото падане, не показа никакви счупвания. Няма смущения в нищо - говор, движение, поведение. Днес беше по-вяла след удара и поспа, така беше и предишните два случая.
Простете ми драмата, уплашена съм и просто не зная с кого да говоря и към какъв лекар да се обърна, а става дума за детенцето ми. Благодаря ви за търпението да ме изчетете докрай. Желая ви здраве
Мда, не ми се получи да съм кратка...
Виж целия пост
Ще се опитам да бъда кратка, въпреки че майчинските ми притеснения ме карат да говоря ужасно много и подробно. Уплашена съм яко.
Дъщеричката ни днес за пореден трети път си удари главата и припадна. Ударът не е бил особено силен, била е на стол близо до стената, поискала водичка, мъжът ми отишъл до кухнята да я вземе (две крачки време), след което чул падане, върнал се, малката на пода, изплакала, поела си въздух и се отпуснала... Най-вероятно си е ударила главата в стената и е тупнала по дупе на пода... Нахлух в стаята, те на пода, мъжът ми я масажира, беше посиняла, отпусната, не дишаше около минута, мъжът ми я обдишва... повърна и започна да си поема дъх, порозовя. Постепенно се "върна". Не помня как съм се обаждала в спешното, помня, че по едно време в ужаса си се озовах на улицата, докато говорех с диспечърката... Малката беше сънена дълго време, в спешното заспа в ръцете ми. Плака малко. Съвзе се бързо, започна да говори, да си ходи, все едно нищо не е било.
Предложиха ни да я хоспитализират, като скенерът бил задължителен, но за толкова малко дете (2, 8 ) трябвало да я упояват венозно, за да седи мирна. След престой около 2 часа в спешното и разговори с много лекари (на място и по телефона), се решихме на домашно наблюдение, подписахме и си тръгнахме.
Такова удряне с припадане не ѝ е за първи път. Първият път беше на година и половина, изхлузи се от дивана и си удари главата в масата, пак отзад в тила. Същия ужасен припадък като днес. Лежахме в Пирогов, направиха ѝ снимка, която не беше особено показателна (после неврологът коментираше), защото докторът ѝ държа главата с две ръце на рентгена, за да не мърда.
Втория път падна от колелото си (триколка) на тротоара и си удари челото.
И трите пъти припада, посинява, спира да диша за около минута, потбелва очите, отпуска се. Масажираме, обдишваме. Ад. Място не си намирам. Обвиняваме се, търсим причини.
Всички ни казват, че е крайно време да я оставяме сама на пързалките, че сме като залепнали за нея през цялото време. Вечно сме зад нея с разперени ръце, но как иначе да бъде след такива инциденти, кой родител би седял спокоен...
Докато бяхме в спешното днес, звъняхме телефони на всички доктори, за които се сетихме, познати и непознати, с въпроса дали да ѝ правим скенер, предвид облъчването и упойката, и това, че е видимо добре. Един казва - вие решавате, друг казва - направете го за всеки случай, трети - не ви трябва, щом детето се държи нормално, всичко е наред, да не я облъчват и упояват. Какви прегледи да ѝ направим, особено в това карантинно време, къде да отидем? Енцефелограма? Тя удачна ли е за дете на две годинки? Какви други изследвания? От Бургас сме, а тук детски невролози няма, този днес беше просто на смяна и не я е преглеждал, само я погледна, че спи и обясни, че за да се приеме за наблюдение, трябва да мине рентген или скенер, защото пътеката го изисквала.
Забравих да спомена, че няма отоци. Нито веднъж не е имала оток на главата. Рентгена, който правихме преди повече от година след първото падане, не показа никакви счупвания. Няма смущения в нищо - говор, движение, поведение. Днес беше по-вяла след удара и поспа, така беше и предишните два случая.
Простете ми драмата, уплашена съм и просто не зная с кого да говоря и към какъв лекар да се обърна, а става дума за детенцето ми. Благодаря ви за търпението да ме изчетете докрай. Желая ви здраве
Мда, не ми се получи да съм кратка...
