ДайТЕ ми маЛКо наДЕжДА и вЯРа за жиВОТа вЪв БълГАРия

Из4етох вси4ки мнения,във всеки един от тях има истина.
Дидка,дойдох в щатите преди 6г. и никога не погледнах назад.
Запо4нахме от нулата,без език и без спестявания,само 500$ в джоба.
4истила съм тоалетни,гледала съм деца.............,нищо 4е имах магистърска степен,която никой тук не ми признаваше..........
В на4алото съм работила по 16 4аса на ден,за да има хляб на масата и покрив над главата ми.
Отгледах близнаците съвсем сама,без помощ,стисках зъби и си казвах,4е винаги ще има утре!
Сега шест години по-късно мога да дишам по-спокойно и да се наслаждавам на живота.Имаме бизнес,който ни носи добри доходи,децата ми ходят на градина,а аз у4а и работя.За кафета и носталгия просто нямам време!
Проблемът при теб може би идва от там ,4е толкова време си домакиня.
Така език няма да нау4иш,а оттам и социални контакти няма да завържеш.
Взели сте ве4е решението да се приберете.......
Желая ви попътен вятър и дано намерите това,което търсите.
Камъкът тежи на мястото си,важно е да намерите къде е Вашето! 

Lana, доста грубо
И въобще цялата тая истерия около ценза като такъв, без да се взема под внимание практиката и опитът винаги е била нещото, което безумно ме е дразнело. Едни от най-успешно реализираните хора, които познавам са завършили специалност, толкова далечна от областта, в която работят, че повече няма накъде. Това не им пречи обаче да знаят, могат и да ги ценят повече от хора с претенции и с по 3 дипломи за същата. Естествено, такова нещо в чужбина доста по-трудно ще се случи. Но пък не мисля, че е недостатък на България, напротив , ако си предприемчив и те бива май говори за една идея повече възможности.

Благодаря на всички за отговорите   

В момента Форумът е моЕто семейстВо и радвам се, че споделих с вас

....стана ми тъжно от някои отговори, но....

Бъдете живи и здрави

Дидка, здравей.
Нека не ти става тъжно от някои отговори. Искам да кажа по-силни думи за тях, но ще се въздържа.
За мен семейството е много важно. Живеем в Сф на квартира. Родителското тяло е в провинцията, а моята майка от скоро е в Италия, за да изкарва пари да си плати заема. Трудно е . Искаше ми се да имам пари, аз да й плащам заема, а тя да е при мен. Но не може. Цял живот е работила като механик АТЦ, в БТК, а декември я изгониха като куче. И естествено, с технически колеж, на 49 год., не можа да си намери работа, за над 200 лв. И замина. Но се надявам, че до 1 год., ще си върне заема и ще се прибере.
Не се притеснявай. Ела си. Ще прецениш положението. И ще решиш. .
Обади се като си идваш, ще дойдем да те прегърнем, за подкрепа.

Дидка -натискайте си парцалките в Канада и хич не мислете за връщане.
На 1.08 пристигна от Испания на моя мъж -брат му.5 год са там цялото семейство.
Та--в началото мислеха само за връщане-език не знаят--работа няма-мъчно им за всички тук.Ела да ги видиш сега---щастливи-доволни и мислещи за бъдещето.Искат да се върнат в Бг но когато остареят--ми на тоя етап в Бг освен да доят котките та да се хранят.
От колко време сте там--на каква помощ разчиташ на родителското тяло?
Няма надежда и вяра за живота в БГ

Хм, за връщането ... Аз лично не смея, прекалено добре ми е тук и то с малко усилия, свикнала сьм. Но мечтата ми е да се прибера с капитал в БГ (мисля че това е много важно) и да изградя нещо сама, разбирай собствен business. Малки са ми децата още. Не че се оправдавам, но не смея засега. Опитвам отдалеч да правя нещо. Та не знам какво смяташ да правиш в БГ. От това много зависи според мен. А и имаш ли възможност да се вьрнеш в Канада ако в БГ не потръгне, т.е. имаш ли гражданство и пр. добри вьзможности за работа там? Общо взето мисля, че в БГ може добре да се живee, ако човек е смел и успee да си изгради собствен business (или поне с добри приятели). Аз поне познавам много такива случаи.

Това е мнение на човек, непознаващ живота извън Бг, или се лъжа  Звучиш ми точно като онези многото цъкащи с език, които си мислят, че щом веднъж си стъпил в чужбина, веднагически ставаш богат...
Надежда винаги ще има  И котки да доиш- все е нещо, нали?! А ти като си толкова "безнадеждна" защо още не си в чужбина?! Хора, които не откриват за себе си перспектива и надежда тук, заминават...

Има много хубави неща - в БГ , и недотам...

Те са част от цялото; "идеалност" си мисля никъде не съществува.

Конкретно - имаше момент, в който бяхме на една малка крачка от заминаването извън БГ. Радвам се, че този момент отмина и че сега съм тук.

Здравей отново,

1.аз мисля, че хората, които ти обръщат внимание върху езиците, имат голямо право, даже и да се изказват грубо - без поне един език човек е за никъде
2. не виждам защо родителите ви трябва да се чувстват длъжни да ви помагат - те са свършили своята работа - отгледали са своите деца, сега е ваш ред с вашите деца - напр. когато преди година се налагаше майка ми да ми помага - поради моята работа ме нямаше по 12ч., мъжът ми не беше в БГ - ами аз и плащах за помощта (това беше моя идея, но иначе не си го представях)
3. смятам, че ви липсва план за действие в живота ви- не ви познавам, но почти си представям, как с финансовата помощ на родителите си сте имигрирали, и сега пак на тях се уповавате - ами те са до време, скоро ще трябва вие да помагате - и физически, и финансово, а не да им ревете на рамото, с едни идеи не се живее, нито носталгията ви е причина
аз на ваше място бих си планирала нещата - напр. първо френски и английски, после ще продължа да уча нещо близко по специалността ми, като няколко IAFTA курса си е просто задължително, и после - работа в туристическа агенция, или си откривам моя такава
така че, горе главата и давайте по същество - дали ще сте в БГ или другаде няма значение, важното е да си спазвате програмата за професионално развитие, за да ви върви напред и семейството - а то се състои от мама, тати и децата (друг тук няма място)
а това с кафетата си е пълна глупост - ако бачкаш яко, също и приятелите ви, кой ще има възможност да пилее време за кафе - няма такъв филм
успех в трудната дилема, гледайте напред и мислете

Димана-няма нужда да ходя в чужбина.Имаме семеен бизнес вече 16 год много съм добре финансово.Говоря така защото имах наблюдения върху познати и роднини-които изнемогваха в Бг-а сега след год в чужбина са доста добре.Ми има ли смисъл да гладуваш но само и само да си в Бг.Родината е там дето ми е семейството.
Навсякъде е трудно и тук и там-но човек трябва да е упорит за да направи да му е добре.
Не съм работила в чужбина-само съм била на екскурзии поне в 10 държави.Еми трябва да съм сляпа че да не видя че живота там е 100 пъти по добър от нашия.
Нямаш ли доходен бизнес в Бг--ми направо си се скъсал от лишения.Как ли пък може да се живее с 200 лв на месец---само в сънищата ни

Мъжът ми знае много добре френски - живял е 12 години в Тунис и Алжир, знае също така добре италиански и руски, а на разговорен език и английски За мен - знам френски и се оправям с него, но не така както бих искала
За това, че не сме "съвсем" без езици.




Длъжни !!!
Майка ми брои милата дните, откакто сме тук...не можеш да си преставиш как ни чакат ...но това е друга тема - мога да ти кажа, че НИЕ им помагаме - когато и както можем Да са ми живи и здрави...



Много се смях на това  Моля да ме извиниш, но точно, че не ме познаваш - не си вади такива изводи Работили сме в Англия и тях парички сме дошли тук...не съм се уповавала на родителите си както и занапред не мисля да го правя..
Мога да кажа, че освен родители са ми и  добри ПРИЯТЕЛИ
....а за носталгията - приеми, че ако при теб я няма - има хора, които Я изпитват
За връщането - мога да се върна и не съм си затворила вратичката назад

На останалите ....Благодаря Ви ...

Дидка, както се опитах и по-рано да ти обърна внимание хората виждат, това което искат и което им е удобно. Разбира се, че ако човек живее сравнително добре тука ще бъде с две ръце - ЗА, както и този, който живее сравнително добре там!!! ще бъде с две ръце ЗА живота там!
Няма нищо общо това, което виждаш  на екскурзия,  с  това, което е реалният живот, когато си по-дълго време в дадена страна. А когато си емигрант съвсем няма нищо общо!!!! Сигурно е вярно, че ако можеш да се справиш тука би трябвало и навън да си ОК- зависи от квалификацията и езиците- последното наистина е важно....

Вие вероятно имате статут в Канада, елате, но не на гости, а се опитайте за 6 месеца, докато ви е правото да сте извън страната( мисля, че имаше такова условие???) да видите ще можете ли РЕАЛНО ДА СЕ ВПИшЕТЕ ТУКА- което означава работа за двамата, жилище и да видите с доходите си как ще живеете.
Каквото и да решите да правите, мислете как да си развивате уменията- няма друг начин да се справите където и да живеете

Дидка, вярвам, че каквото и решение да вземете ще бъде най-правилното за вас, защото само вие си знаете ситуацията в която се намирате.
Колкото и хора да питаш, толкова и различни мнения ще чуеш.
Вярвай в себе си и слушай сърцето си, то ще ти покаже най-правилното решение.
Искренно ти пожелавам много късмет и успехи.

Абе където и да си не си ли е България,ама на пустите му пари.Дидка и аз не съм се прибирала от 2.5 години,нищо че съм по-наблизо.Гледам да не мислия за носталгията ама като се замисля и 
А иначе и аз съм си в къщи,поработих няколко месеца миналото лято(майка беше тук) и това е.Знам много добре как се чувстваш,ама както писах по-горе започнахме бизнес,главно мъжа ми де,аз помагам само с телефонни разговори и емайли,но всичко това от вкъщи.Виждаме,че нещата вървят на добре и засега траем,знаем че ще дойде и момента в който ще можем да си идем на ваканция.Нещата стават бавно в чужбина ти го знаеш де.Хайде кураж,идете починете в БГ и решете   

Дидка, говорили сме много пъти по този въпрос, знаеш моето мнение перфектно. Няма да те разубеждавам повече в никакъв случай. Отидете, периода в който ще стоите там не е малък, поставете нещата на кантара и ще прецените. Имате документите, нищо не губите. Можете да се върнете тук, когато решите.
Пожелавам, всичко най-прекрасно на твоето семейтсво, каквото и да е окончателното ви решение, въпреки че останетели в Бг, аз губя своята сестричка