С какво ви дразнят мъжете /тема №4/

  • 32 838
  • 764
# 750
Аз нищо не очаквам, просто се учудвам как изкривявате ситуацията. Поддържането на чистота в дома не е самоинициатива, нито пък авторката е удряла шамари (реални или метафорични).

Всъщност, ситуацията е ясна- мъжът си е такъв, такъв го е взела и тогава не й е пречило, защото го е оценявала по другите му качества.
Сега е забравила кое е ценяла най- много и започва да се вглежда в детайлите, искайки да го промени и да му вмени в задълженията неща, които не са му присъщи.
Често се получава, но до степен "само мир да има, като ми каже, ще го свърша".
Което не ни е достатъчно- искаме да прегърнат идеята, да им стане втора природа и да не се налага да ги подсещаме и тикаме с остена.
Не става, според личния ми опит и наблюдения- не са деца в първите 7-16 години, че да се "огънат според калъпа".
Виж целия пост
# 751
Пак ще повторя - не си е бил такъв. От няколко месеца са тези проблеми.

Иначе относно думата "кочина": Не е красива, обаче съм била в такива къщи. В едната ми беше гадно да отида до тоалетната. Човекът не беше чистил през цялото време на пребиваването си там. Чак като се изнесе трябваше да почисти, за да му върнат депозита.
Не искам да се чувствам така и 2 собствената си къща.
Виж целия пост
# 752
рязко променя навиците в бита и ежедневието си?
Думата кочина ти сама си я пренасяш в къщата. Понеже той не чисти както ти искаш.
Виж целия пост
# 753
Сериозно ли ще му събирате дрехите и вещите от пода? И ще ги подреждате и пъхате в пералнята все вие търпеливо? Това - на мъж, когото не сте родили вие и е над 10-годишен? И колко време продължава това? И защо? Защото без вас ще падне таванът/ще се свърши светът/миУото ще остане без чисти дрешки и здрави играчки/ ще стане "джендър" или...? Тиквени медали ли раздават някъде накрая?
Разбира се, че няма да живеем в кочина. Подреждаме и чистим поравно, кой когато има време и каквото може, а всеки сам си слага нещата, където им е мястото. Или си чистите, перете, готвите и т.н. само за себе си и детето и толкова. Никакви такива да третирате мъж като малко дете, на което мама ще прислугва до откат. С изключение на болен човек, разбира се.
Срамота е - има деца, които се справят сами с всичко изброено, а голям мъж ще чака на жена си. Има хора в тежко състояние, които искат да се обслужват сами, а на здрав мъж трябва да се напомня от кога е отменено робството. И домакиня да е една жена, пак е неуважение да се очаква, че ще му вдига дрехите от пода всеки път, няма да си отсервира масата след хранене, да си оправи леглото и на всичкото отгоре като се прибере от работа, ще очаква дом като аптека и сервитьорка, защото е много уморен от работа, горкият.
Не си правите услуга сами на себе си.

Аз пускам пералня, понякога събирам хавлии от басейна или от банята, понякога има някой друг чорап, 90% от дрехите си ги слага в коша за пране. Както казах, той простира и събира дрехите. Не виждам това с какво ме натоварва.
Виж целия пост
# 754
Колкото повече чета тук, толкова повече мисля, че представите за семейство се ограничават до задълженията му за поддръжка на общото. Голям зор е за жената да МУ събере някоя друга дреха, и е по-яко да мята по пода, за да покаже характер или да върви подире му, като след малоумен.
Няколко страници назад се разрази буря относно това прецакване ли е да станеш да му сипеш допълнително Simple Smile
Виж целия пост
# 755
Всякакви модели семейства има и ако нещо не дразни, то си е ок. Аз правя нещата, които ми харесват или не ме дразнят, останалото го оставям на мъжа ми. Той не харесва нищо, така че му е все едно какво ще върши Simple Smile. Изобщо, сега се замислям за тези неща, в ежедневието ни някак дори не са под въпрос. И двамата сме с доста сериозни професии и натоварване в работата и гледаме да си спестяваме стрес в къщи. Все пак там сме за да си почиваме и да се забавляваме.

Не разбирам това превръщане на битовизмите в някаква основна част на връзката.
Виж целия пост
# 756
И аз смятам, че имам достатъчно натоварваща работа, за да си пренасям напрежението вкъщи и да оставям на битовизмите да ми определят отношенията и диктуват ежедневието.
Виж целия пост
# 757
Първият ми брак приключи, когато битовизмите ни заляха. Аз смятам, че не те са причината, а просто отдалечаването, липсата на общи възгледи и обич. В един момент започват да те дразнят подобни дребни неща и ако не се осъзнаеш навреме, с връзката е свършено.
Виж целия пост
# 758
За мен пък битовизмите са именно основата на всичко в една връзка. Ако в ежедневието на човек не му е добре с друг човек на най-базисното битово ниво, никаква любов и възвишени чувства не могат да компенсират това.
Всъщност смятам и че когато нещата сериозно куцат в бита, любовта присъства само на думи, но това вече е една друга тема.

Просто аз лично не смятам, че имаш правото да вменяваш твоите разбирания за ред и хигиена на друго човешко същество.

Съгласна съм, ако става въпрос за някое човешко същество по принцип, но не съм съгласна, ако става въпрос за конкретно човешко същество, с което съм се договорила да споделям своята територия и да я поддържаме заедно. Подчертаното е заради тезата "ама той винаги си е бил такъв, тя сега ли прогледна", която авторката опровергава малко по-нагоре.

За думата "кочина" - не влагам прекалено негативен смисъл в нея, за мен е просто по-кратък и картинен синоним на "стая, в която се въргалят чорапи и хавлии по пода". Употребявам и "бардак" в същия смисъл Simple Smile
Виж целия пост
# 759
Не мисля, защото битовизмите се решават лесно. Нима някой трябва да подскача, ако на другия една троха му пречи?

Ако не ми се чисти, викам чистач, ако не ми се готви, поръчвам храна. Но аз имам партньор, с който имаме еднакви разбирания. Нито аз, нито той страдаме от ОКР. За човек с подобно разстройство, всяка връзка е изпитание и да, тогава тези неща са проблем.
Виж целия пост
# 760
Каква е тая любов, която не устоява на бита,  ама много си държите на човека?
Виж целия пост
# 761
Че кой еказал, че не го обичам? Ако не го обичах, щеше да ми е безразлично какво (не) прави и къде ходи.

Както Ghibli написа, когато живееш с някого си е вид договорка. Нали уж сме равноправни. Ако всеки си живее, както иска, какво правим като се появи и едно детенце? От мен е излязло и затова аз съм отговорна за бъркотията около него? Или съвсем ще го ударим през просото?

Любовта е много повече от битовизми, да, но двете не се самоизключват. На мрн ми пука как се чувства той и затова го посрещам на вратата всеки ден, опитвам се да има сготвено, правя му закуска уикенда, когато иска да закусва. Съответно, ако той ме обича, би следвало също да ми "осигурява" определен комфорт.
Виж целия пост
# 762
Е, помисли си ти - всеки си живее както иска, но при сходства в исканията проблеми или не възникват, или се решават от двете страни, или единият се превъплъщава във впрегатното животно на връзката и настават драми на ежедневно-битово ниво.
Твоето май е от онези “обичам го, обаче”. С подобна комуникация в стил - разбираш ли ме какво ти говоря не виждам докъде ще я докарате.
Виж целия пост
# 763
Има и друго нещо, понякога очакванията ни са по-големи и си мислим, че другият някак предугажда желанията ни, а не е така.

Аз ако мога, бих скатавала от всичко, за това разбирам и другите мързеливци. Понякога е по-лесно с нормален тон да кажеш - измий тоалетната преди да я ползваш, отколкото после да се ядосваш цял ден.

Виж, ако винаги, когато поискаш нещо елементарно да се свърши ти се отказва, тогава има проблем.
Виж целия пост
# 764
нова тема
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия