3ащо, както 4есто 4ета в теми напоследьк, се оставяме някой мьж да ни унижава, да ни тормо3и психи4ески и фи3и4ески, но ние го оби4аме и не 3наем какво ще правим ако ни напусне? 3ащо?
3ащо ние жените 4есто се нагьрбваме с отглеждането на децата и домакинството, ходим на работа, а мьжете (не вси4ки, но пове4ето) просто се ангажират дале4 по-малко в кьщи???
3ащо, 3а да не се ра3вали хармонията вкьщи и след една караница пак вси4ко да си вьрви по старому, ние продьлжаваме да се трепем и да се правим 4е сме "СУПЕРЖЕНИ и СУПЕРМАИКИ", 4е се справяме с вси4ко, искаме да сме перфектни и полу4аваме само4уствието си само от това колко пе4ели мьжьт ни, какво сме си купили, колко рано са проходили/ проговорили децата ни, как супер ни е и34истена кьщата? 3ащо сами се редуцираме да ролята на домакиня и детегледа4ка? 3ащо го правим?