След цял месец из болницата, много болки, тревоги и разправии излязох, след като родих прекрасното си момченце Лъчезар! Благодаря ви за подкрепата и силата, която ми пращахте всички! Няма да пиша за всички неуредици и глупости на които ставах свидетел и се радвам, че единственото, което ми остана като негатив са лошите спомени, които ще избледнеят и отбиването на сина ми, който отказва категорично да суче, сега се разправям с помпи и биберони едновременно! Но това ще го преборя, сега искам да преборя и лошото, което се роди заедно със сина ми! Трябва да намеря още толкова сили, които имах за Мишето и да ги дам на този малък човек, за да оздравее сърчицето му! Давам му прахчета, дано те му помогнат и не се наложи да правим операция! Лъчезар е с перимембранозен междукамерен дефект!
Е, сега дали тази майка (т.е. аз) ще намери отговор в сърцето си, тя ли с непрестанните си тревоги по време на бремеността за едното си дете увреди другото или е истина, че има нещо генетично, предаващо се през поколенията и трудно откриваемо? Добре че съм претрепана от умора и емоции и заспивам мъртвешки сън нощем, иначе незнам какво щях да правя!
Тук искам да ти напиша Лъч мой нов в живота ми, аз съм с теб и ще се борим заедно, както се борим с батко Мишо всеки ден и ще победим всичко лошо в живота ни, за да бъде наистина твоя лъчезарен както ти го пожелах, когато те създадох!
Не исках да прозвучи толкова тъжно, трябваше да е тема за радост и благодарност към вас, и нека такава си остане!
Имам най-прекрасния син на света и много го обичам!
Ето малко снимки от изписването:
ТУК