Бременната в обществото

Естествено от близките си получавам всичкото глезене ,което пожелая.
Случвало ми се е по опашки за изследвания млади  хора да казват
" Ама вие сте бременна я влизайте", а възрастните ме изглеждат на кръв.
 възрастните са просто ужасно ужасно невъзпитани в магазини при лекари се блъскат като невидели.

Не бих казала, че бях много глезена по време на бремеността ми, но определно се радвах на внимание. Колегите ми се държаха нормално, но нямаха много време да се развихрят, защото малко след съобщаването в службата ми се наложи да излезна в принудителен болнични до края на бремеността. Но още дори преди официално да обявя, че съм бременна, от други отдели се бяха обадили да питат кога ще се освободи мястото ми 
Малко съм пътувала с автобус, не си спомням да са ми отстъпвали място обаче.
Лошо отношение извън дома и работата срещнах на два пъти и то все от жени. Първият път седнах на един стол в мебелен магазин, докато чаках да напишат фактура на мъжа ми и една от продавачките дойде и ми каза да се махам, защото столовете били "мостри и не били за сядане".
Вторият случай беше в НОИ, където прилежно отидох да внеса неплатените си осигуровки. Както си чаках на опашката на едно от гишетата и служителката си вдигна главата и каза да излезна от стаята (в която имаше поне 20 човека) и да чакам навън. Аз казах, че съм на опашката, която е ТУК и не мога да излезна и да чакам отвън. Изобщо случаят беше много странен и изобщо не знам как реши от всички чакащи, че точно аз й преча нещо...но тогава вече бая си повиках..
И в двата случая по-горе бремеността ми личеше много, то може би и това беше причината.
А иначе веднъж един мъж охрана си заряза работното място, за да ме заведе до една канцелария на 1вия етаж, при това настояваше да взема асансьора задължително, такситата избягваха павираните отсечки и дупките старателно и така...
хора всякакви

      Много са лоши хората понякога!

От близките си получавам достатъчно внимание.
Дразня се само като се съберем по-голяма компания и като си държат цигарите под носа ми,но други оплаквания от близки и приятели нямам.
Няколко пъти ми се наложи да чакам на километрични опашки и не ми се е случвало да ми отстъпва ред.Докато се чувствах добре не съм го намирала и за нужно,но сега едвам седя на краката си понякога.
В автобуса като се кача всички започват задълбочено да се взират през прозорците,чак на мен ми става неудобно.Радвам се,че рядко ми се случва да пътувам с градския транспорт.
Дразнят ме хората които вървят като зомбирани по улици и магазини и аз постоянно трябва да съм на щрек да не ми се качи някой отгоре ми.

Ами аз не работех, и не знам какво щеше да е положението с колегите, но в обществото определено се чувствах много специална.

Никога не съм чакала на опашка, правили са ми път с колите по улиците, продавачките много ми се радваха!

Може би, защото бях толкова щастлива и усмихната бременна... Със сигурност бременността ще ми остане като един от най-хубавите периоди в живота ми, надявам се и с тази да е така! 

познати и роднини  са много внимателни  и услужливи,даже глезят повече отколкото трябва,а за непознатите  ...различни хора,различно възпитание....на два пъти прибирайки се от магазина с  пълни торби , ми предлагат помощ,да ми ги носят докато сме в една посока -останах много поласкана
друга ситуация- пресичайки на светофара ,бутайки бебешката количка със сина ми (на 1год.и 3 мес)а аз бременна в края на 8мес.,един татко с триколка-колело  ме блъска по крака,извинява се а аз нищо ,просто спирам на място ,защото много боли в първия момент ,а друга та мама с която пресичаме ме пита какво стана??обяснявам и,мъжът още е наблизо и чува че се оплаквам и почва да ми КРЕЩИ  ,като народна песен съм се мъкнела,и други там неща,обяснявам му че съм бременна а той вървейки в неговата посока продължава да нарежда  

Такова глезене и угаждане не помня през целия си живот.Близките ми дори не повишаваха тон пред мен.И най-щурото ми желание биваше изпълнено на момента-дори веднъж събудих мъжа ми посред нощ да ходи да ми купува шоколадова вафла/след това имахме запаси за месеци  /
Имах лека бременност,но нищо не правех,само по разходки с приятелки.От работата бях на повикване,но шефа не ме извика нито веднъж,даже заплатата ми пращаше в къщи. 
И от околните не мога да се оплача,но не съм се и возила по автобуси или чакала по опашки.
Е,сега всичко ми се връща