Никой не харесва перспективата, че животът му не е напълно в негов контрол. Ама животът не се интересува особено от личните ни предпочитания.
Хората са склонни да обвиняват другите за неудачите в живота им измисляйки си всевъзможни обяснения като мързел, тъпота, несериозност, грешни решения..... Но с всеки изминал ден се убеждавам, че най-жестокото е да обвиняваш човек в стечението на живота му, защото той на практика се оказва безсилен и никакви неистови усилия не биха му помогнали. А обвинения път хептем.
Същото важи и за биещите се в гърдите, че са постигнали много и са убедени, че всичко е благодарение на личните им качества и заслуги - ето - те знаят как да си живеят живота защото са много добри, кадърни, интелигентни, образовани, smart, трудолюбиви, красиви... А другите са смотани лузъри и затова не им се получават нещата.
Личният ми опит (а той е мнооого дълъг) показва, че може принципно да ти върви или да не ти върви в живота, но в повечето случаи ти върви/не ти върви в нещо конкретно.
Примерно ако ти е писано да ти върви в любовта, каквото и да правиш или да не правиш ще си ти върви, та ако ще да си далеч от класическата красота, ако ще една манджа да не можеш да врътнеш и домът ти да прилича на бунище, ако ще да еб...ваш мъжете как ти е кеф... те пак ще си тичат след теб и ще ти свалят звезди.
Ако ти е писано да не ти върви без значение какъв ти е външния вид или да печелиш милиони или да вземеш нобелова награда... просто няма да ти върви и това е.
Ако ти е писано да ти върви в кариерата, с квото и да се захванеш ще ти върви - без значение дали полагаш големи или малки усилия или никакви. Ако ти е писано да не ти върви никакъв труд, интелект, знания и образования няма да ти помогнат.
Ако ти е писано да имаш пари и банички да продаваш пак ще имаш. Даже и банички да те мързи да продаваш една лотария ще пуснеш и ще ти се изсипят на главата.
Ако ти е писано да нямаш, колкото и да бъхтиш и да се образоваш и да си кадърен... все няма да си имаш.
Ако ти е писано да си полулярен и да те харесват хората ще ти се случва естествено без да полагаш особени усилия. И на г...з да ги правиш пак ще те харесват. Ако ти е писано да те хейтват целия свят на тепсия да им поднесеш пак ще си те хейтват.
Изобщо май с всички аспекти на живота е така.
В такъв случай всякакви усилия да промениш предначертаното са труд на вятъра и допълнителни разочарования.
Според Библията уж нямало съдба, а всички житейски неволи се дължат на грехове поколения назад, които ти трябва да платиш щеш не щеш.
Всяко отделно духовно учение или наука си има свое конкретно обяснение за този феномен.
Едни му викат карма, други късмет, астрологията обвинява звездите, нумерологията - числата...
Но без значение в какво вярваш във всяко учение съществува теорията за предначертаното както и за свободната воля, която разбира се ти дава избор да кривнеш от пътя си, но нещо по-силно винаги те бута в твоя си изначално предначертан рано или късно.
Коментари?
Виж целия пост
Хората са склонни да обвиняват другите за неудачите в живота им измисляйки си всевъзможни обяснения като мързел, тъпота, несериозност, грешни решения..... Но с всеки изминал ден се убеждавам, че най-жестокото е да обвиняваш човек в стечението на живота му, защото той на практика се оказва безсилен и никакви неистови усилия не биха му помогнали. А обвинения път хептем.
Същото важи и за биещите се в гърдите, че са постигнали много и са убедени, че всичко е благодарение на личните им качества и заслуги - ето - те знаят как да си живеят живота защото са много добри, кадърни, интелигентни, образовани, smart, трудолюбиви, красиви... А другите са смотани лузъри и затова не им се получават нещата.
Личният ми опит (а той е мнооого дълъг) показва, че може принципно да ти върви или да не ти върви в живота, но в повечето случаи ти върви/не ти върви в нещо конкретно.
Примерно ако ти е писано да ти върви в любовта, каквото и да правиш или да не правиш ще си ти върви, та ако ще да си далеч от класическата красота, ако ще една манджа да не можеш да врътнеш и домът ти да прилича на бунище, ако ще да еб...ваш мъжете как ти е кеф... те пак ще си тичат след теб и ще ти свалят звезди.
Ако ти е писано да не ти върви без значение какъв ти е външния вид или да печелиш милиони или да вземеш нобелова награда... просто няма да ти върви и това е.
Ако ти е писано да ти върви в кариерата, с квото и да се захванеш ще ти върви - без значение дали полагаш големи или малки усилия или никакви. Ако ти е писано да не ти върви никакъв труд, интелект, знания и образования няма да ти помогнат.
Ако ти е писано да имаш пари и банички да продаваш пак ще имаш. Даже и банички да те мързи да продаваш една лотария ще пуснеш и ще ти се изсипят на главата.
Ако ти е писано да нямаш, колкото и да бъхтиш и да се образоваш и да си кадърен... все няма да си имаш.
Ако ти е писано да си полулярен и да те харесват хората ще ти се случва естествено без да полагаш особени усилия. И на г...з да ги правиш пак ще те харесват. Ако ти е писано да те хейтват целия свят на тепсия да им поднесеш пак ще си те хейтват.
Изобщо май с всички аспекти на живота е така.
В такъв случай всякакви усилия да промениш предначертаното са труд на вятъра и допълнителни разочарования.
Според Библията уж нямало съдба, а всички житейски неволи се дължат на грехове поколения назад, които ти трябва да платиш щеш не щеш.
Всяко отделно духовно учение или наука си има свое конкретно обяснение за този феномен.
Едни му викат карма, други късмет, астрологията обвинява звездите, нумерологията - числата...
Но без значение в какво вярваш във всяко учение съществува теорията за предначертаното както и за свободната воля, която разбира се ти дава избор да кривнеш от пътя си, но нещо по-силно винаги те бута в твоя си изначално предначертан рано или късно.
Коментари?
