Сблъсквали ли сте се с педофилия пряко?

Момичета, в събота е имало предаване на Карбовски, където са показване полови органи на деца! 
   http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=130507.0
Темата накрая губи смисъла си, но и хвърлете едно око! Въпроса не е свързан с религията, а с това дали е редно да се показват полови органи на деца по ТВто!  Моето мнение е, че това е НЕДОПУСТИМО! Моля ви, вземето отношение!

По темата: Да сблъсквала съм се, като дете...в автобуса един противан чичко се потъркваше в мен! Гадост! Аз се развиках и той слезе! Мисля, че трябва да разговаряме с децата си, защото от прочетените примери си дадох сметка, колко малко от нас са споделили преживяването  с родителите си.

Като казвате за надървеняците в автобуса се сетих и за една случка с мен. Претъпкан автобус, някакъв започва да ми се натиска, аз му се разкрещявам "Ей изрод, кво праиш бе, я се разкарай, защо ми се натискаш, как може да ме опипваш, нещастник..." И т.н. Бях се постарала да бъда и да изглеждам ужасно зла.  Той взе да се оправдава - Ама не, то това е от чадъра, ама не, бъркате се нещо... "Къв чадър бе, такъв чадър ще ти дам по главата, че ще се чудиш от къде ти е дошло..."      Ма много зла бях начи... Да съм била на 15-16 години, луда пубертетка, агресията яко ми избиваше от всякъде, та само такива типове ми липсваха... 
Но ако бях по-малка не знам какво щях да направя. Случвало ми се е някакъв тип да ме заговори на спирката и да ми обяснява какви хубави устнички имам, само за целуване.  Аз пък му отговорих, е баща ми работи в Министерство на отбраната и е генерал  - пълна лъжа разбира се    Но той спря да ми приказва, пък аз се преместих в другия край на спирката. Не знам от къде съм имала тази защитна функция, може би нашите също са ми говорили, но честно казано не си спомням. Като че ли развих тези си способности да се справят с такива нападения, от това, че аз си имах доста извънкласни занимания и непрекъснато пътувах нанякъде, включително и до късни вечери. И честно казано ме беше страх да се прибирам по тъмниците, представете си - Люлин 9, 1995 година, няма ток по лампите на улицата, хората озлобели до н-та степен, ужас...  Даже си бях разработила стратегия ако някой ме нападне какво да правя - ще му кажа, че съм сама в къщи, ще го заведа там и право в лапите на най-силния баща на света.... И бой, бой, бой 

Но сега много ме е страх за моите щерки. малки са още- не мога да им обяснявам. Засега не им давам да се заговарят с непознати и това е... но мисля много яко да ги наплаша... Не ме интересува - ако ще и кошмари да сънуват. Важното е да знаят и да се пазят така, както аз съм се пазила навремето... 

Да, за съжаление.На свой гръб.И повечето ми приятелки също, от роднини най вече! Което е по-страшното, мисля.А съвсем скоро, имах много неприятно приживяване насочено към дъщеря ми.Разтрепервам се като си помисля за това, адски мнителна съм станала, гони ме и параноя вече.Може би точно защото съм се сблъсквала с такива неща пряко!

И аз на свой гръб съм се сблъсквала. В седми клас нашите решиха, че ще ходя на частни уроци по математика, за да се готвя за кандидат-гимназиалния изпит. Проучиха от тук, от там за свестен преподавател. Наши близки го препоръчаха, ние отидохме да се запознаем, да ме представят и той също да се представи и всичко ОК. И на първия урок, нашия обяснява задачи, урока се провежда в апартамента му в хола, на дивана  стои до мен, роши ми косата, говори ми умалително "пиленце, какво щях да правя аз, ако те нямаше" и др подобни. На първия урок беше толкова! Втори нямаше! Но много време мина в рев и разправии докато кажа вкъщи какво точно се е случило и защо не искам да отида на следващия урок. Той пък се обади и настояваше да му върна тъпите сборници, баща ми уж щеше да ги връща, но вика "аз, ако го видя ще го гръмна". Дълго време ми беше кошмара и тъкмо ми беше поотминал стреса, докато в 9ти клас не се появи в гимназията да ни преподава информатика  нищо не ми е казал там, може и да не ме е познал, а може и да се е направил на разсеян, но се изтърпяхме някак до 12ти клас

А с брат ми бяхме на 6 и 10 години, когато след урок по тенис в парка ни се беше лепнал един откачалник и в един момент си извади оная работа и ни гледа зловещо,  как се прибрахме на бегом вкъщи не е истина.

И аз съм имала срещи от трети вид, да. На мен пък все ми беше смешно и се зачудих защо след като разказах на майка ми тя се разтрепера и пребледня, горката. Сега вече разбирам, и как съм се отървала, не знам.
Връщах се от урок по английски. Да съм била трети-най-много четвърти клас. Среща ме в напия вход един чичко и ми казва, че искал да се изпикае, да съм му гоподържала. И си го извади. Аз живеех на петия етаж, а случката се случва на втория (живеехме във вход без асансьор). И аз му казвам, че няма да му го държа и си дърпам ръцете. Като насъмн ми е. Сигурно съм се уплашила, защото хукнах по стълбите нагоре, но любпитството е по-силно, останах на четвъртия етаж, спотаена. По едно време му чух стъпките, и го видях през прозореца, че вече е навън, и непрекъснато гледа назад (сигурно съм се била лепнала на прозореца и съм се виждала). Върнах се на мястото на срещата и видях няколко бели капки по мозайката. Зачудих тоз пък що за мляко е изпикал. И после вече развълнувано разказах на майка ми. Помня, че и дядо ми беше тогава на гости у дома. Изправиха им се косите. Мнооого по-късно разбрах какво е било туй "мляко" и от какво в същност съм се отървала.
После приятелката ми от училище имаше такива срещи, и то няколко. Може и ада си е измисляла, зщаото се случиха след като й разказах.
Истината е обаче, че тогава тия кретени не се криеха хич, като че ли.