Има ли мами които няма да си пращат децата в детска градина?

Съгласна съм с Тинка. Това донякъде важи за децата, които ходят на ясли. Но едно 3-4 годишно дете може съвсем спокойно да започне да попива от истинската действителност.

Смятам, че ако само не се сблъска с някои ситуации, детето няма как да ги разбере, а това не става с обяснение.

На мен пък винаги ми е правило впечетление децата, които никога не са ходили на детска градина - те имат доста трудности в общуването и се приспособяват доста по-трудно. Защото такова дете изведнъж попада в един колектив и не знае как да се държи. Досега е било само с мама /и други роднини, разбира се/ и не е имало възможността да общува на такова ниво с другите деца. Защото по градинките, когато майките са близо до тях е съвсем различно.

Това, естествено не важи за всички, има деца, които успяват да се приспособят, но като цяло важи другото правило. Другата страна е, че колкото и да се старае една майка, не може да даде на детето си педагогическото възпитание - рисуването, четенето, буквите, които се учат в детската градина и предучилищната. И смятам, че са доста ощетени децата, които не посещават детска градина.

Смятам, че има и още един важен аспект, като оставим детето настрана. Ами нали и майката трябва да се развива по някакъв начин, за мен да си седя вкъщи 7 години ще означава тотално затъпяване - само над манджите и сериалите не става. Ако  една жена не иска да работи, да гледа детето си до 7 години ще й дойде много добре, под предтекста, че детето е най-важно.
Но аз лично не смятам, че това е наистина най-доброто за детето.

Нищо лично към никого, това е моето виждане по въпроса.  

По първото, това не е правило, аз израснах по седмични ясли и детски градини. Което значи че съм виждала родителите си само 2 пъти в седмица. И точно там се затворих в себе си и отказах да контактувам с другите деца. Меко казано, там нямаше никакъв контрол нито над поведението нито над действията на децата, а да не говорим за възпитателните им мерки. Израснах затворена в себе си и ми беше трудно после да се приспособя, изпитвах ужас и след като трябваше да тръгна на училище понеже вече имах психическа травма от яслите и градините. Имам приятели които не са стъпвали и 1 ден на ясла или детска градина, и са израснали предимно и само с майките си и са изключително комуникативни и общителни, нямат никакви затруднения да се сприятеляват и да общуват.
Аз не смятам за изолирам детето си и да го ограничавам само с общуването с мен, ще го събирам и по детски площадки и с деца на мои приятелки.

А за тоталното затъпяване не съм съгласна. Не знам на някой майки как им остава време, аз нямам никакво време за себе си. Занимавам се предимно с детето. И не смятам това време за загубено. Всяка майка в каквато и възраст да е детето и може да намери начин да си уплътни времето и да го прекара с детето си. Игра с малките деца, четене на книжки, редене на кубчета, разказване на приказки, пеене на песни, игра с конструктори, игра по пързалки и люлки и т.н. При по големи деца, може да се намерят какви ли не забавления на детето дори и у дома, в интернет е пълно със сайтове, с картинки за оцветяване, пъзели, открий грешките между двете картинки, лабиринти и т.н.
Тук не става въпрос за мързеливи майки, а за майки които наистина ги е грижа повече за детето им, от колкото за тях самите, за работата и за собственото им удоволствие. Не вярвам на някоя жена да и е приятно да се занимава по цял ден с домакинска работа и с децата, да няма собствено време и времето което има да не разполага свободно с него, да няма време за развлечения и за собствените и удоволствия. Тук не става въпрос за пенсионерки които кибичат 24ч. пред телевизора за да не изтърват един сериал, и ако дават 2 едновременно, другия да си го записва на видеото за да не го изтърват. Дори и да има такива жени, те са много, много малък процент. Които най вероятно и никога не са работели, така че с дете или без дете ще си практикуват мързела свободно. Аз работих до деня преди да вляза в болницата да раждам и ми беше много трудно да приема мисълта, че няма да мога да работя поне 5г. Но сега си намерих вариант и за това, мога да помагам в работата като върша част от работата в къщи. Имаме собствен бизнес и това не ми е трудно, мъжа ми ме уведомява редовно за новостите в компютърния бизнес, и спокойно мога да правя в къщи ценови листи, да се занимавам с кореспонденцията и т.н. За мен това не е извинение, че детето ми е най важното, а цел и смисъл, ако нямам време за него защо съм го правила... и все пак не смятам, че така ще загубя идентичността си, защото има ли желание има и начин. Имам си личен живот, но в който присъства и сина ми. Излизаме всяка седмица с приятели по заведения и съответно детето е с нас, ако ходим на почивка го взимаме с нас и т.н.