Толкова ли съм лоша....

Публикувана: 17 септ. 2006, 17:03 ч.

Последно мнение: 24 септ. 2006, 14:33 ч.

5 616

# 75 21 септ. 2006, 21:06 ч.

Цитат на: Никси в пн, 18 сеп 2006, 09:06

Аз се чувствам по същия начин и до преди 2 минути мислех, че само аз се чувствам така, че не съм наред, че е грехота да не съм щастлива с прекрасното си дете и мъжа си...
Адски съм изнервена, психически и физически не издържам на сивото...
А как имам нужда от един мъничък жест, от едно цвете, една вечеря (която не е сготвена от мен) или едно кино, ама без да е планирано една седмица преди това, ама няма кой да се сети... То пък ако аз го подсетя не е същото.
Или пък някоя сутрин да вземе малкия и да го заведе в другата стая, за да мога да се наспя саме един единствен ден от 10 месеца насам... И други все такива дребни нещица, за който той не се сеща.
Сигурно съм капризна и едва ли ще получа това, което искам, но...
Гледам да си измислям занимания и го правя, ама ми липсва нещо Thinking

Боже,това все едно аз съм го писала...
Всъщност не-дори и аз не бих го написала толкова добре...
Никси,сродна душо, bouquet

що не излезем двете по женски,а пък мъжете да се оправят с децата поне за една ве4ер bouquet

Едит:Алекса,пак ще ти кажа ,мила,изобщо не си сама,май доста сме в кюпа...
Някъде бях чела-може и тука да е -че майчинството е самотно занимание(понякога наистина не мога да повярвам колко е вярно)
Абе аз все се успокоявам,че като почна работа няма да е така,че просто ми липсват социални контакти,бла-бла,ама после сто на сто ще искам да си стоя вкъщи с детето ooooh!

Виж целия пост

mimoni111

# 76 23 септ. 2006, 13:37 ч.

Цитат на: Alexa в нд, 17 сеп 2006, 17:50

Хората са различни - едни знаят как да си помогнат, други не успяват...
Моля само тези, които се справят перфектно с всичко да не ме захапят Mr. Green

Не съм решила да се оплаквам от съдбата си, само споделям момент от живота - може пък и на друг да се е случвал....

На работа се ходи ако има кой да ти гледа детето, книгата не я считам за разнообразие, ходим и в зоопалрка и хилядите други неща правим, които ме съветват. Но не ми става по-добре от това!

Всеки има такива периоди, ще отмине.И на мен ми се е случвало да изпадам в депресия и да ми е тъпо, незовисимо колко ми е запълнено ежедневието.

Виж целия пост

Йолита

# 77 24 септ. 2006, 10:25 ч.

Бих избухнала по същия начин като тебе, не ами по-лоша сигурно щях да съм.Като не се съобразяват мъжете.........Сигурно моя щях да го направя на 5 стотинки и всичко щях да си му кажа, даже, че не ми е приятно само той да се забавлява и да се чувства добре, а замен никой да не мисли, че и аз съм човешко същество и аз душа нося и аз мерац имам.Децата са задължение и на мъжа.Ние да не сме в 15 век.Вече сме еманципирани я............Подкрепям те напълно bouquet

Виж целия пост

Indira

Новак

# 78 24 септ. 2006, 12:46 ч.

И в нашата къща е такова положението.Вечно съм изнервена и в лошо настроение.Внимание от мъжа ми трудно мога да получа.Той смята,че неговите ангажименти към семейството приключват с парите,които носи.Все аз го карам да излизаме,да ходим на гости,да си каним приятели в къщи.Понякога ми писва само аз да го ръчкам,иска ми се поне веднъж той да вземе инициативата за каквото и да било.
Добре,че е компютъра,иначе съвсем ще затъпея.Те хората са го казали преди мен:"Умна була в празна кула изглупява."

Виж целия пост

Blue Rose

# 79 24 септ. 2006, 14:33 ч.

от това,което чета виждам себе си,но ...по време на първото майчинство с екс съпруг.Сега отчитам своята грешка,която правиш ти,Алекса.Малко са мъжете,които са интересни в брака/тези обикновено си стоят сами/ ,опитай се за няколко дни да си жената с ъс страхотно чувство за хумор,жена-съблазнителка и ще видиш,че и мъжът ти ще се промени.Много ги стряска нашето лошо настроение ooooh!

А между шегичката и смеха по-лесно прокарваш своите искания. Wink

Едва ли има жена,която се справя перфектно-те си "живеят" във филмите и книгите.Всеки има момнети,в които се самосъжалява-тогава на мен много ми помагат позитивни мисли,коита съм си сложила около компа,окачила съм в кухнята,хола...
Накрая бих искала да те разсмея с нещо-Мъж и жена при психотерапевт,мъжът стои 5 минути и излиза,а жената повече от 2 часа.Страничен наблюдател пита защо жената е стояла толкова много,а мъжа само 5 минути.Отговор на психотерапевта-Винаги започвам разговора с това как е преминало детството на пациента-жената разказва с часове,а мъжа няма за какво да си спомня,той е в детството цял живот.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Имам нужда от съвет /от адвокат/.

1 084
8

Лични и семейни отношения

Откъде може да се купят кашони с цел преместване

2 730
25

Лични и семейни отношения

Търся помощ за рожден ден!

Лични и семейни отношения