Здравейте,
Регистрирах се тук, тъй като от древни времена знаем, че човек би могъл точно тук да намери нужната врата в лабиринтът, в който се намира
В случай, че темата не е на правилното място, моля админът да ме извини.
Ябълката на раздора е,една малка схлупена къщурка нейде в северозападна България.
Моят баща наследява половината, неговият първи братовчед-също.Тайно, с мои средства, баща ми сключва брак с жената с която живее, като предполагам, с покупко-продажба въпросният братовчед прехвърля неговите 50% на тази жена.
След като имат брак, предполагам, тя притежава и 25% от неговите 50%
Родителят ми има 4 деца/не ги интересува казуса/от тук следва, че аз /ще/имам ~6% от този имот, правилна ли е логиката ми?
И сега същественото:Тази къща, приемам за родна.Аз съм единственият отрасъл там.Мисълта, че имаш някъде корен от който пиеш вода, е по-важна от самият корен.Изпих тая чаша, да нямам мисълта.Нямам претенции към този имот.Може би струва 20хил.лв./последният път,когато я посетих за да взема всички”неща”които съм дал на баща ми,свидетел бе общ познат,който след седмица ми поиска 5хил.лв в заем,които разбира се не ми върнахалал да са и тия пари /
Та, имам претенции, че не мога да вляза в родната си къща и да седна на пейката дори и само да сбера мислите си.
Мога ли да заведа дело срещу тази жена?/пускал съм жалба за заплахи/
Казусът е изцяло морален, и ако мога, да не оставя злото да дерибейства необозпокявано-считам за свой дълг да го направя.Не я упреквам-нейните деца с мъка изплащат жилищата си, в малък град, а тя за да не им тежи, и хем да е близо до тях-е действала.Само че, възнамерявам да бъда изключително упорит, кога става дума за нещо сакрално, за мен.
Благодаря на тези, изчели това.
Виж целия пост
Регистрирах се тук, тъй като от древни времена знаем, че човек би могъл точно тук да намери нужната врата в лабиринтът, в който се намира
В случай, че темата не е на правилното място, моля админът да ме извини.
Ябълката на раздора е,една малка схлупена къщурка нейде в северозападна България.
Моят баща наследява половината, неговият първи братовчед-също.Тайно, с мои средства, баща ми сключва брак с жената с която живее, като предполагам, с покупко-продажба въпросният братовчед прехвърля неговите 50% на тази жена.
След като имат брак, предполагам, тя притежава и 25% от неговите 50%
Родителят ми има 4 деца/не ги интересува казуса/от тук следва, че аз /ще/имам ~6% от този имот, правилна ли е логиката ми?
И сега същественото:Тази къща, приемам за родна.Аз съм единственият отрасъл там.Мисълта, че имаш някъде корен от който пиеш вода, е по-важна от самият корен.Изпих тая чаша, да нямам мисълта.Нямам претенции към този имот.Може би струва 20хил.лв./последният път,когато я посетих за да взема всички”неща”които съм дал на баща ми,свидетел бе общ познат,който след седмица ми поиска 5хил.лв в заем,които разбира се не ми върна
халал да са и тия пари /Та, имам претенции, че не мога да вляза в родната си къща и да седна на пейката дори и само да сбера мислите си.
Мога ли да заведа дело срещу тази жена?/пускал съм жалба за заплахи/
Казусът е изцяло морален, и ако мога, да не оставя злото да дерибейства необозпокявано-считам за свой дълг да го направя.Не я упреквам-нейните деца с мъка изплащат жилищата си, в малък град, а тя за да не им тежи, и хем да е близо до тях-е действала.Само че, възнамерявам да бъда изключително упорит, кога става дума за нещо сакрално, за мен.
Благодаря на тези, изчели това.
