Какво е вашето участие в обществения живот там, където сте?

вzимам участие във всички винарски , коледни , градски, есенни, великденски и какви ли не фестове    като деен потребител 
и вzимам дейно участие в комуникацията със съседките и раzмяната на традиционни БГ ястия срещу градинските им zеленчуци и други немски ястия  За повече нямам време 

Моля ви да не търсите под вола теле. Казах "тяхното" общество , не защото деля нас от тях. А защото аз, българката, като съм отишла в Италия, съм станала част от ИТАЛИАНСКОТО общество, нищо че съм българка. Италианското общество се състои от италианци, и всички други националности, които живеят на италианска територия. Не е българско общество, нали така? Защо трябва да се правим на центъра на света? Ако беше българско общество, щеше да се намира в България. А групата българи в Италия, Испания и т.н. се нарича по-скоро общност.

Пак повтарям, че въпросът ми беше провокиран по-скоро от всички до момента изчетени теми, как ние сме по-специални, как и какво не ни харесва, как да се дезинтрегрираме по-качествено ... как да не обръщаме внимание на преобладаващото население а да си се затворим вкъщи .... А какво правим да участваме в това общество? За да го направим и НАШЕ? Да бъдем част от него? Интеграцията е двустранен процес мисля 
Не ми казвайте, че не четете постинги във форума от сорта, ми не мога да свикна,  или ... така и не свикнах ... не излизам никъде ... нямам приятели ... нямам никакви контакти ... езика така и не можах да го науча ....
Ми съжалявам, ако не се е намерил кой да ви звънне на вратата да покани тези съфорумки ... То си зависи и от нас нали така? Зависи и от нас доколко ще се самоизключим.

Сега трябва ли да си преформулирам въпроса или пак ще има "ощипани" дами на тема "тяхно" и "мое"?

Доколкото гледам обаче на постингите на отговорилите, българките сме, както винаги страхотни!  където и да ни пуснат, ще виреем! 

Хайде елате и ме изяжте сега   
 

Аз не критикувам обществото, интегрирала съм се в държавата. Достатъчно плащам данъци, отглеждам съвестно един британски гражданин, който ще израстне един качествен човек.

Дарявам по благотворителните магазини, рециклирам най- прилежно...
Всъщност- нямам никакво дейно участие в организирани общински мероприятия, нито пък дарявам времето си доброволно. 

Усмихвам се. А това не е малко.

Лиске, ако щеш вярвай, тебе чаках да се появиш 

Донна, заставам зад последните ти думи  

По темата май и аз в момента съм като Вивита   Участвам дейно във всички фиести в града и околиите  
Докато живеехме на Майорка май участвахме по-дейно в обществения живот.   Тука основно работа   е по-фиестите се почива, така че не ги пропускам  


Оооо, това ако се брои, значи участвам дейно в него - аз май не спирам да се усмихвам 

Всичко е въпрос на желание за интеграция.
Аз съм от хората, дето не могат да стоят в къщи заключена с 9 ключалки и да се крия зад 9 була, щото не знам езика или ме е срам, че съм българка.
Научих им чепатия език, чупя си даже мислите на него, поздравявам по улиците и им се усмихвам. Толкова за интеграцията ми.
Спечелих си уважението им заради скоростта, с която научих езика сама. Разбраха ме що за маймуна се спотайва в мен и факта, че съм "чужденка" въобще не ги интересува.
Доколко участвам в обществения живот си е въпрос на преценка колко ми стигат силите, за да имам време и на обществения живот да обърна достатъчно внимание.
На първо място са така или иначе децата ми, мъжът ми. Като останат трохи, ги разпределям на хора, в който пея, в училищното настоятелствто, в градинското настоятелство и в няколко дарителски организации.
Засега ми стига. Ако заимам повече време, може и да се опитам да се поразчекна на още 1,2 места. Ама нали не е нужно да се изсилвам.

На мене всъщност работата ми е такава, на обществено служеща (civic service). Което означава скромно заплащане и морална удовлетвореност, че помагаш на хората (и съответно кофти тръпката, ако понякога въпреки старанието си не можеш). Библиотекарската работа тук е това - да помагаш на хората да си намират информация, и влиза в сферата на обществено-полезните услуги. Работил съм и в корпоративен офис, по-точно кюбикъл, но това не е за мене.
annette14, как точно помагаш за стори тайм, че да дам някоя идея на колежката?

блажка ,
mi няколко пъти в месеца ходя малко по-рано,избираме заедно книги,редим крафтс;ако децата са без родител в статята им помагам за  крафтс,вардим да не се избият и пр.
ако е някои по-специален и има дре ъп ги снимам,раздаваме полароидс и пр.;бе всичко само дето не чета и не пея
много е гот,даже започнах една подписка за нов стори тайм за работещи майки,да видим докъде ще го докараме

Супер! Ще го разкажа на колежката.  А за това как да стане номера работещи майки да ползват стори тайм, може да ми разкажеш допълнително (може и на лични).

Хващам се за думите и искам да те питам - като се записа доброволец към Каритас, не ти ли искаха кръщелно или венчално свидетелство?
При нас, за да станеш такъв, трябва да си католик или венчан в католическа църква.

Гери докато ти отговори и аз да пофантазирам 
каритас е католическа организация в основата си.
орден карита, или нещо такова..
зависи по брандове колко са отворени за приемане на не-католици.
все по-отворени са , според мен.
със сигурност обаче искат преданост към християнските добродетели, това е белег на добрия доброволец на Каритас.
През последните години много добре възприеха и част от  принципите на Червен кръст за
хуманността и безпристрастността, както и приемането на човешкото страдание без оглед на религия, раса и тн. така организацията се отвори. Тоест подпомагат не само католици и приемат не само католици.

в червен кръст имахме доброволци, които бяха доброволци и на каритас.
в общи линии едни и същи хора се въртят в тия организации в БГ особено.

в апликационни форми на Каритас за доброволци досега не съм виждала въпрос " Католик ли сте" - или се разбира по дифолт, или може и да не си. референциите за доброволци, също не изискват референт да е свещеник..

зависи и за каква програма кандидатстваш за доброволец - незнам дали може просто "доброволец" - има доброволци в здравни програми, в социални програми , програми за домашни грижи и тн.
като попълваш апликационна форма, обикновено тя е за програма, проект или дейност.
незнам как се става доброволец общо.
въобще, каритас е организация, пълна с приятни изненади  и определено
имат мнгоо добър volunteer management 

Освен че съм работила в какви ли не сфери откак съм дошла и бая данъци съм платила, някъде от 97 се ориентирах към помагане на български организации оттук. От 04 всичко е малко по-организирано имам организацийка, регистрирана в Цюрих, участвам напоследък по тази линия в образователни събрания с тукашни представители. Става въпрос за обучение на деца на бг, но не само това - помагали сме и на различни бг кюнстлери.
Давала съм и на Червения кръст и други над нац. организации, но не го правя вече - давам само ако е свързано мероприятието с БГ и само с БГ, а и други критерии имам.
Хубаво е това с подпомагането на донна воланте и тук има такива, но е свързано главно с помощ на старите хора или поне аз знам само това.
А, и събуждам доколкото мога интерес към БГ у заобикалящите ме и мога да се похваля че много близки и по-далечни мои приятели са посетили вече БГ. 

 
прибавям : разделям отпадъците, старите или неносени дрехи ги оставям в контейнерите на уманитас, гласувам, попълвам обЩинските анкети, колкото и да са досадни и дълги, мъ4а се да възпитам бъдеЩи сносни граждани на това обЩество.
Толкова от мен, малкото време, което имам, го дарявам на моето малко заобикаляЩо ме обЩество и на моето вътреШно "обЩество". Ако някога се пенсионирам, мож да се замисля за неЩо пове4е.