Щерката и до ден днешен мрънка сутрин и ставането, и оправянето й е проблем. Всичко изброено е пробвано.
Единственото което помага е да легне по-рано. Затова вечер сме като часовници - най-късно в 9 часа са в леглото/дори това е късно, защото гледам в 9 да са заспали/. Понякога помага и ако нещо интересно ще се случва през деня, но това не е всеки ден разбира се.Просто си е кисела сутрин и това е.
Особено зле беше като започна яслата и после градината - не искам да пишкам, искам да пишкам, защо ме обличаш/и започва да се съблича/, не с тези дрехи с другите, не с първите.
Като цяло се канализират нещата като децата посвикнат, но си остава онзи мрънкащ момент/ако детето мрази да става сутрин/.
Виж сега с малкият нямам въобще такъв проблем/а много се плашех да не се повтори историята/ - става за 5 мин. го обличам, минава през банята и сяда на масата да си чака чашата с мляко. А аз през това време съм като аларма - Креми ставай, ставай, ставай, облечи, облечи се, излизай от банята, хайде, хайде, хайде.
Дано по-бързо свикне, може и само моментен каприз да е.