Мислите ли си за .............смъртта

  • 7 411
  • 112
# 30
Мисля си разбира се,
Страх ме е много, чак се сковавам от мисълта, че ще трябва да преживея смъртта на близките си.
Гледам обаче да избутвам тези драматични мисли, защото освен да се депресирам друго няма да стане Thinking
Виж целия пост
# 31
Да, естествено. Нормално е да се замисляме- животът ни е толкова крехък, а смъртта- неизбежна. Мисля, че смъртта е краят, но все пак имам някаква надежда, че няма да изчезнем безвъзвратно.
Виж целия пост
# 32
И аз мисля и мен ме е страх.Страхът че няма да сбъдна мечтите си преди да си ида..... #Cussing out
Виж целия пост
# 33
Понякога,когато имам някакво притеснение за нещо.Сега скоро ходих на мамограф и вечерта преди това си мислех постоянно какво бих правила ако ми има нещо.Предполагам,че е нормално да се притеснявам ако се случи нещо с мен какво ще стане с детенцеи мъжа ми,но така или иначе няма да живеем и една секунда повече,от това което ни е писано!
Виж целия пост
# 34
Мисля.............................даже още повече , тъй като днес приспаха кучето ми. newsm45 newsm45 newsm45 newsm45
Виж целия пост
# 35
за себе си нямам никакви такива мисли
но за близките ми -да.
не искам да губя близки хора вече....
Виж целия пост
# 36

[Да, мисля си...затова и започнах да водя дневниче на Гери, в което й казвам всичко, което не бих могла да й кажа ако ме няма...а и понеже много бързо се развива и всеки ден е интересна с нещо, което след това се забравя така "запечатвам" на пръв поглед немаловажни неща, но които с удоволствие чета след време Mr. Green
Слънцето, абсолютно същата мисъл в един неприятен момент ме накара и аз да пиша книга на моето дете. Но не с такива подробности от нейния живот, а по-скоро с нещата, които бих й казала тогава, когато ще може да ги разбере и да са й полезни. Нещо като мама, дори когато мама я нама. Tired
Ами да, Люсил  - не от приятни моменти съм почнала да пиша и аз....и аз преживях кошмар /макар не с мен, а с баща ми - мир на праха му/който ми даде да разбера, че нищо не е сигурно , дори и да изглежда такова....много добре си го казала : Нещо като мама, дори когато мама я нама. Peace
Виж целия пост
# 37
Не е странна темата а по скоро табу,защото ниекои не иска да се прости с живота си Cry
Улавям се че на последък доста често мисля за смърта Confused и то откакто се роди дъщеря ми.И аз си задавам въпроса,защо си мисля точно за това и се опитвам да си откланям мислите,но понякога не се получава и настръхвам от мислите си newsm12
Може би стаховете идват от неизвестното което ни чака newsm78.....
Виж целия пост
# 38
Да, мисля си за смъртта... От своята не се страхувам.  Peace

Това е и моето мнение! Peace
Виж целия пост
# 39
Мисля.............................даже още повече , тъй като днес приспаха кучето ми. newsm45 newsm45 newsm45 newsm45
Ооо, миличка, много жалко за кученецето ти! Спомняй си хубавите мигове с него и знай, че някъде там...пак ще се видите и ще си се обичате. Hug
А иначе понякога така мисля за смъртта, особено на моите близки, че се налага да се ущипя или направо да си се развикам, защото наистина съм на границата на нервен шок...И добре, че започнахме тази тема, за да видя, че не съм сама в лудостта си... Shocked
Виж целия пост
# 40
Винаги съм мислела за смъртта, тя е нещо нормално и единственото сигурно нещо. Не виждам какво страшно има в смъртта. newsm78 Повече ме е страх от живота. Joy
Виж целия пост
# 41
Мисля си, да. Но не в поскока, какво ще е, когато ме няма..., а за това, че живота е твърде кратък и ценен, за да го пропиляваме с глупости и лекота.
Виж целия пост
# 42
Не мисля за смъртта, а за времето преди нея. След това е прекалено тъжно, а преди смъртта - само хубави моменти се сещам! Затова си казвам, че трябва да уважавам близките си повече и да давам от себе си каквото мога, за всеобщото благо и съвест, трябва да ценя всеки миг и най-вече да изживея животя си по възможно благоприятен, най-добър начин.
Гледайте в настоящето, има толкова красиви неща и толкова дела, които чакат да бъдат свършени!! Hug
Виж целия пост
# 43
да. мисля. помня, че още от дете тази тема ме вълнуваше. мисля какво би се случило с детето, ако ме няма, какво бих правила, ако го няма мъжа ми, а без детето направо не ми се мисли какво ще е. понякога чак страшно ми става от толкова черни мисли. явно съм чиста проба депресивен характер...
Виж целия пост
# 44
При мен такива мисли бяха провокирани от смъртта на свекърва ми. Изведнъж започнах да осъзнавам, че сме смъртни и колко преходно и мимолетно е всичко. А бе не че не ги знаех тия неща преди това, но като се случи с някой близък, човек започва да се замисля какво е усещането, дали има живот в отвъдното и т.н.
И аз така преди по-малко от 3 месеца по4ина мой близък приятел и взех да се замислям за смъртта доста 4есто но сега поне не ме е страх след като про4етох някои книги за пътят на душата аз ли4но вярвам в задгробния живот!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия