Да, мисля си за смъртта... От своята не се страхувам. 
Виж целия пост
Мислите ли си за .............смъртта
- Публикувана: 27 септ. 2006, 10:22 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2007, 22:08 ч.
# 16
27 септ. 2006, 13:54 ч.
Напоследък си мисля доста често за смъртта, сякаш изпитвам страх от това че може да умра или че може това да се случи с някой от близките ми. 
Мисля си какво ли ще правят децата ми без мен или аз какво ще правя ако загубя някой от близките си, мисля си дали ще мога да го преживея и тн.
Виж целия пост
Мисля си какво ли ще правят децата ми без мен или аз какво ще правя ако загубя някой от близките си, мисля си дали ще мога да го преживея и тн.
# 17
27 септ. 2006, 14:02 ч.
Мисля си, даже по-често, отколкото бих искала.... И мен ме е страх, но по-скоро ми е мъчно за децата ми... как ще се чувстват и как ще им се отрази ако са все още малки...
Виж целия пост
# 18
27 септ. 2006, 14:03 ч.
Мисля си.....и малко ме е страх, но ми се иска да вярвам, че умира само тялото, но не и духа ни. Иначе животът ни би бил безмислен....поне за мен.
Виж целия пост
# 19
27 септ. 2006, 14:04 ч.
Напоследък мъничето ми започна да излиза от бебешкия пуберитет и се забавляваме чудесно, много рядко повишавам тон вече, играем си, разхождаме се и въобще е прекрасно и тя е много щастлива. Загубила съм и двамата си родители приблизително на същата възраст и нищо не помня от/за тях. Напоследък все по-често си мисля какво ще стане с детето ми, ако ме няма и ми е мъчно, че няма да си спомня за огромната ми любов. Обмисляла съм варианти да се записваме на клипчета, да й говоря, но все се страхувам да не предизвиквам съдбата. Идеята с дневничето ми харесва и може би и аз ще направя нещо подобно....
Сега и аз се почевствах не много наред...
Виж целия пост
Сега и аз се почевствах не много наред...
# 20
27 септ. 2006, 14:07 ч.
Мисля за смъртта от 10 - 11 годишна, когато една вечер си представих какво е да ги няма мама и татко, и кака... Беше ужасно! Разтреперах се цялата, без да мога да се спра! Беше може би нещо като нервен шок, но бях в абсолютно съзнание.
Сега, 20 години по-късно изпитвам абсолютно същото когато мислите ми ме хвърлят в тази посока. Панически страх - така мога да го обобщя като чувство. Страхувам се най-вече от факта, че от мен няма да остане дори мисълта, за тялото по-не ме е грижа - все пак се надявам да е сбръчкано
Дори веднъж сънувах, че умирам, но съзнанието ми продължи да се рее и да регистрира. Ако това е смъртта, нямам нищо против нея. Но ми се струва, че нещата хич няма да са така..... ще видим.
Слънцето, абсолютно същата мисъл в един неприятен момент ме накара и аз да пиша книга на моето дете. Но не с такива подробности от нейния живот, а по-скоро с нещата, които бих й казала тогава, когато ще може да ги разбере и да са й полезни. Нещо като мама, дори когато мама я нама. 
Виж целия пост
Сега, 20 години по-късно изпитвам абсолютно същото когато мислите ми ме хвърлят в тази посока. Панически страх - така мога да го обобщя като чувство. Страхувам се най-вече от факта, че от мен няма да остане дори мисълта, за тялото по-не ме е грижа - все пак се надявам да е сбръчкано
Дори веднъж сънувах, че умирам, но съзнанието ми продължи да се рее и да регистрира. Ако това е смъртта, нямам нищо против нея. Но ми се струва, че нещата хич няма да са така..... ще видим.[Да, мисля си...затова и започнах да водя дневниче на Гери, в което й казвам всичко, което не бих могла да й кажа ако ме няма...а и понеже много бързо се развива и всеки ден е интересна с нещо, което след това се забравя така "запечатвам" на пръв поглед немаловажни неща, но които с удоволствие чета след време 
# 21
27 септ. 2006, 14:10 ч.
Да, мисля си и се страхувам , но за своите близки, за себе си - не.
Виж целия пост
# 22
27 септ. 2006, 14:11 ч.
Мисля за смъртта и се страхувам, но не толкова заради мен, а заради майка ми, която ми споделя напоследък, че се чувства остаряла.
Към мисълта за моята смърт изпитвам по-скоро яд ... Как така някой ден слънцето ще грее и небето ще е синьо, а мен няма да ме има да се радвам на обичта на близките ми и дребните малки нещица.
Виж целия пост
Към мисълта за моята смърт изпитвам по-скоро яд ... Как така някой ден слънцето ще грее и небето ще е синьо, а мен няма да ме има да се радвам на обичта на близките ми и дребните малки нещица.
# 23
27 септ. 2006, 14:14 ч.
Мисля все по-често...Страх ме е най-много от това,да не би да не мога да видя децата си порастнали и кой ще се грижи за тях ако ме няма.Страх ме е от някое тежко заболяване и мъките преди смъртта...Много ме е страх 
Виж целия пост
# 24
27 септ. 2006, 14:19 ч.
Да, напоследък по-често от преди.Страх ме е, но най-вече от смъртта на близките ми, старостта, самотата..
Виж целия пост
# 25
27 септ. 2006, 14:26 ч.
Мисля често за това.
Страхувам се повече дали няма да съм оставила нещо - недовършено, някого - огорчен, себе си - неосъществена, отколкото от самото умиране.
Виж целия пост
Страхувам се повече дали няма да съм оставила нещо - недовършено, някого - огорчен, себе си - неосъществена, отколкото от самото умиране.
# 26
27 септ. 2006, 14:31 ч.
Мисля да ... разни странни неща ми се въртят понякога по темата... 
Виж целия пост
# 29
27 септ. 2006, 17:04 ч.
Да, понякога , но веднага спирам да мисля, за да не предизвикам съдбата. Понякога ме навяват едни такива мисли, че започвам да се плаша.
Виж целия пост
Препоръчани теми