Здравейте, дано не се окаже грешка, че се допитвам до вас.
Но моля не ме съдете.
Има ли шанс нашите да започнат да се разбират как мислите?
За баща ми мога да кажа, че е добронамерен, много работлив и съвестен (но понякога не).
А лошите му черти - много голям инат и не оценяващ майка ми.
Почти винаги мисли, че е прав и много наранява дори да не е нужно.
С хората все едно е друг човек и едва ли биха повярвали, че се държи толкова студено.
А майка ми(мн ми е тъжно, защото е много наранена) тя е страшно добричка, вечно помагаща на хората, и много изстрадала.
Винаги е правила всичко за баща ми (съобразява се с него).
Лошите страни и са - инат е тя, много лесно се разсейва.
Ако ги питат нещо тя казва - >"Нека той да каже" или както той иска ".
Кара и се за много дребни неща, също и за това ако и каже нещо а тя не го е направила.
Но много започна да забравя и страшно ми е гадно (няма вина, че не помни)..
Нон стоп я съди за какво ли не.
Примерно, защо нямало още сол в солницата... Или защо яденето било солено а то не е.
Аз я посъветвах да се измести в друг град да живее има къде (но не желае, щяли да и се смеят хората).Тя не работи от години.
Но ако не живее с него има пари и аз ще и помагам и сестра ми също.
Опитвах се да говоря с "баща ми" но нулев ефект.
Мога ли някак да помогна.
За психолог също мислих но доктора ми каза, че нямал нужда за сега.
Аз мога ли да помогна някак според вас?
Виж целия пост
Но моля не ме съдете.
Има ли шанс нашите да започнат да се разбират как мислите?
За баща ми мога да кажа, че е добронамерен, много работлив и съвестен (но понякога не).
А лошите му черти - много голям инат и не оценяващ майка ми.
Почти винаги мисли, че е прав и много наранява дори да не е нужно.
С хората все едно е друг човек и едва ли биха повярвали, че се държи толкова студено.
А майка ми(мн ми е тъжно, защото е много наранена) тя е страшно добричка, вечно помагаща на хората, и много изстрадала.
Винаги е правила всичко за баща ми (съобразява се с него).
Лошите страни и са - инат е тя, много лесно се разсейва.
Ако ги питат нещо тя казва - >"Нека той да каже" или както той иска ".
Кара и се за много дребни неща, също и за това ако и каже нещо а тя не го е направила.
Но много започна да забравя и страшно ми е гадно (няма вина, че не помни)..
Нон стоп я съди за какво ли не.
Примерно, защо нямало още сол в солницата... Или защо яденето било солено а то не е.
Аз я посъветвах да се измести в друг град да живее има къде (но не желае, щяли да и се смеят хората).Тя не работи от години.
Но ако не живее с него има пари и аз ще и помагам и сестра ми също.
Опитвах се да говоря с "баща ми" но нулев ефект.
Мога ли някак да помогна.
За психолог също мислих но доктора ми каза, че нямал нужда за сега.
Аз мога ли да помогна някак според вас?
