Здравейте,сигурно ви се струва странно но ме е страх от смъртта,моята и на родителите ми,а съм само на 14,ще ставам на 15.Родителите ми са на 51 ще стават на 52,нямат здравословни проблеми и аз нямам,тревожността и бързото сърцебиене започнаха преди 2 месеца и не знам какво да правя,страх ме е,че някой ден няма да ме има завинаги,моля помогнете ми.
Виж целия пост
Страх ме е от смъртта,моята и на родителите ми
- Публикувана: 8 март 2021, 19:42 ч.
- Последно мнение: 26 май 2021, 17:44 ч.
# 1
8 март 2021, 19:45 ч.
Ковид психозата бая народ е повлякла към дъното.
Спрете у вас новините. Четете хубави книги. Излизайте навън. Ходете на въздух. Общувай с нормални непаникьосали се хора. Спортувай. Намери си хоби.
Виж целия пост
Спрете у вас новините. Четете хубави книги. Излизайте навън. Ходете на въздух. Общувай с нормални непаникьосали се хора. Спортувай. Намери си хоби.
# 2
8 март 2021, 19:46 ч.
С този страх не се бориш, а просто приемаш идеята за смъртта. Тя е неизбежна и ще дойде все някога, но няма нужда да се мисли за нея. Приеми, че когато човек умре повече нищо не може да мус е случи, та защо да се боиш тогава? Смъртта не е страшна, само е жалко, че после няма да видиш толкова интересни неща, ама нищо повече.
Виж целия пост
# 3
8 март 2021, 21:07 ч.
Аз чувствах същото като бях малка. Постоянно го мислех и плачех, а майка ми все ми казваше, че родителите на децата не умирали. 
Вече сякаш съм го приела, че не сме вечни, че някой ден ще си отидем един по един и знам, че като умра няма да знам, че съм умряла. Просто си заминавам. Всичко спира за мен. Гледам да не го мисля, че е тъжна работа. Особено като имам дете. Искам да си го видя пораснало и т.н.
По тази тема обичам този цитат:
Виж целия пост
Вече сякаш съм го приела, че не сме вечни, че някой ден ще си отидем един по един и знам, че като умра няма да знам, че съм умряла. Просто си заминавам. Всичко спира за мен. Гледам да не го мисля, че е тъжна работа. Особено като имам дете. Искам да си го видя пораснало и т.н.
По тази тема обичам този цитат:
Скрит текст:
— Говориш за Градината на Смъртта — прошепна тя.
— Да, Смъртта. Колко ли е хубава Смъртта! Да лежиш в меката кафява пръст, над главата ти да се люшкат тревите и да се вслушваш в тишината. Да забравиш времето, да простиш на живота, да си в покой. Ти можеш да ми помогнеш. Ти можеш да ми отвориш дверите на Дома на Смъртта, защото Обичта е винаги с тебе, а Обичта е по-силна от Смъртта.
— Да, Смъртта. Колко ли е хубава Смъртта! Да лежиш в меката кафява пръст, над главата ти да се люшкат тревите и да се вслушваш в тишината. Да забравиш времето, да простиш на живота, да си в покой. Ти можеш да ми помогнеш. Ти можеш да ми отвориш дверите на Дома на Смъртта, защото Обичта е винаги с тебе, а Обичта е по-силна от Смъртта.
# 4
8 март 2021, 22:41 ч.
Ако наистина имаш сърцебиене и други физиологични проблеми, по- добре иди при психолог.
Виж целия пост
# 5
8 март 2021, 22:49 ч.
Не го мисли.Никой не може да избяга от съдбата си.Живей пълноценно и се радвай на живота и на родителите си.
Виж целия пост
# 6
9 март 2021, 02:33 ч.
С течение на годините мирогледа се променя, човек приема нещата по друг начин, в крайна сметка приема и смъртта. Загубих много близки в последно време, жаждата за живот надделява накрая. Убедих се, че човек не бива да мисли за смъртта преди да се сблъска с нея. Не живей с такива мисли, радвай се, че сте всички и цени моментите, преживени с близките ти.
Виж целия пост
# 7
10 март 2021, 12:45 ч.
На същата възраст и аз почнах да се замислям и да изпитвам страх от смъртта. С времето си изградих виждане, че когато тялото ни вече е неспособно да бъде дом на душата, тя излиза на свобода. Сънувала съм роднини, които са били много болни, на сън ги виждам здрави, усмихнати и казват, че са се освободили. Та за мен смъртта е преход от едно състояние в друго.
Виж целия пост
# 8
12 март 2021, 07:07 ч.
Животът е непостоянен и е нормално да изпитвате страх. Смятам, че в определени дози той дори е полезен - оценяваш и най-малкото около себе си. Но ако се отразява на физическото ви здраве най-добре говорете със специалист. Говорете и с родителите си за вашите притеснения. И най-вече се настройте , че с тях и без тях (притесненията) не се знае какво ще ви предложи утрешния ден и нямате контрол върху това напълно.
Виж целия пост
# 9
16 март 2021, 15:09 ч.
Повишените притеснения от болести и смърт може да са свързани с паник атаки и да отразяват и разбъркана хормонална функция в организма. В пубертета си, възможно е от промените в организма да имаш "бъгове". Поискай от ЛЛ направление за ендокринолог и разговоряй с него. Хубаво е да се направи един скрининг на щитовидната жлеза плюс основните витамини (от група Б, вит Д и т.н). Често там се крие причината за притеснения, депресии, панически атаки, хипохондрии и въобще не е нещо страшно. Проблемите обаче ще се задълбочат, ако има конкретна причина и тя остане неоткрита.
Ако няма физиологична причина, говори и с родителите си за притесненията си. Кръговратът на живота и смъртта са нормално нещо, от което не можем да избягаме. Но вместо да прекарваш времето си в притеснения за неизбежното, можеш да се фокусираш да градите топли спомени и преживявания заедно, да споделяте повече вълнения.
Виж целия пост
Ако няма физиологична причина, говори и с родителите си за притесненията си. Кръговратът на живота и смъртта са нормално нещо, от което не можем да избягаме. Но вместо да прекарваш времето си в притеснения за неизбежното, можеш да се фокусираш да градите топли спомени и преживявания заедно, да споделяте повече вълнения.
# 10
18 март 2021, 16:14 ч.
Всички сме минали по този път. Аз се питах и какъв е смисълът на живота. Това са все важни въпроси, хубаво е, че си ги задаваш.
Фактически, няма смърт, защото ти никога няма да се осъзнаеш като умрал/а. А че няма да си на света в един момент - неприятен факт, но се свиква с тази мисъл.
След като чак до тревожност стигаш, помисли си какъв всъщност ти е проблемът. Може би имаш някакъв проблем, който ти изглежда нерешим - в училище, у дома, и е замаскиран с тази тревожност по абстрактен повод. А може изолацията да си действа по този начин.
Поговори с родителите си, те също са си задавали въпроси и те познават най-добре.
Виж целия пост
Здравейте,сигурно ви се струва странно но ме е страх от смъртта,моята и на родителите ми,а съм само на 14,ще ставам на 15.Родителите ми са на 51 ще стават на 52,нямат здравословни проблеми и аз нямам,тревожността и бързото сърцебиене започнаха преди 2 месеца и не знам какво да правя,страх ме е,че някой ден няма да ме има завинаги,моля помогнете ми.
Фактически, няма смърт, защото ти никога няма да се осъзнаеш като умрал/а. А че няма да си на света в един момент - неприятен факт, но се свиква с тази мисъл.
След като чак до тревожност стигаш, помисли си какъв всъщност ти е проблемът. Може би имаш някакъв проблем, който ти изглежда нерешим - в училище, у дома, и е замаскиран с тази тревожност по абстрактен повод. А може изолацията да си действа по този начин.
Поговори с родителите си, те също са си задавали въпроси и те познават най-добре.
# 11
20 март 2021, 20:02 ч.
Всеки е с различен страх и гледна точка, аз примерно искам да умра (само да си изпълня мечтите на 17г. съм и до 35-40 ми стига да живея), в другия свят ще е най-хубаво (ако сме заслужили) 
Виж целия пост
# 12
7 апр. 2021, 14:11 ч.
Изглежда, че покрай Корона вируса, всеки започна да мисли и да се страхува от смъртта. Особено когато около тебе умират хора. 
Виж целия пост
# 13
26 май 2021, 17:44 ч.
И да те е страх и да не те е страх, все някой ден ще се случи, аз съм жив пример, баща ми беше на 36 години здрав напълно сутринта на 06.10.2018 го видях за последно, беше наръган с нож, минаха вече почти три години провалих се в живота напълно скарах се с нашите, не си говоря с тях и няма как да върна времето назад, съжалявам много, защото нищо не може да се направи вече, така че не го мисли като е писано да стане ще стане, ще е много тежко но няма накъде, трябва да го преживееш, талъв е живота
Виж целия пост
Здравейте,сигурно ви се струва странно но ме е страх от смъртта,моята и на родителите ми,а съм само на 14,ще ставам на 15.Родителите ми са на 51 ще стават на 52,нямат здравословни проблеми и аз нямам,тревожността и бързото сърцебиене започнаха преди 2 месеца и не знам какво да правя,страх ме е,че някой ден няма да ме има завинаги,моля помогнете ми.
И да те е страх и да не те е страх, все някой ден ще се случи, аз съм жив пример, баща ми беше на 36 години здрав напълно сутринта на 06.10.2018 го видях за последно, беше наръган с нож, минаха вече почти три години провалих се в живота напълно скарах се с нашите, не си говоря с тях и няма как да върна времето назад, съжалявам много, защото нищо не може да се направи вече, така че не го мисли като е писано да стане ще стане, ще е много тежко но няма накъде, трябва да го преживееш, талъв е живота
Препоръчани теми