родих дъщеричката си на 19.03 в последния ден на 30г.с с тегло 1150гр. , 37см. със спешно секцио поради частично отлепване на плацентата с кървене и високо кръвно. Около 4-5 дни преди секциото направихме двете инжекции за разгръщане на дробчетата. Спадна до 1020 гр. , не е била интубирана, дишаше сама с канюлки в нослето, които даже сама махаше , но сатурацията не падаше. Казваха че е стабилна и достигна 1340гр. на 11.04. като се хранеше последно 8х 20мл. АМ.
На 12.04 са започнали апаратна вентилация, тъй като първо казаха се уморявала да диша сама,имало изменения в белия дроб на рентген и отклонения в кръвно газовия анализ, след това имала някаква инфекция , а вчера вече лекарката на смяна каза пневмония и си имала бронхопулмонална дисплазия. Било подуто и коремчето. Не я хранят в момента , само венозно , влизат и плазма. Не я и теглят сега и не знаем колко тежи.
Много сме притеснени за детето си, че така изведнъж от дишаща сама се наложи да я интубират.
Част от лекарите казват да не се притесняваме, че било нормално спрямо нейните размери, че се очаквало, че не била на много високи дози кислород, че при покачване на тегло дробчето не можело да отговори на нуждите, но все пак при всичко, които изчетох тук останах с впечатление, че интубирането е нормално първите дни след раждането , а не на третата седмица. Друга лекарка пък казва щом се налага интубиране винаги е притеснително. 20 дни всеки ден казваха стабилна, а изведнъж интубирана...
Информацията, която получаваме е много оскъдна, не можем да ходим да я виждаме, не ми позволяват да нося кърма...
Не знам какво да питам, да изисквам, мога ли нещо да направя? Ужасно ме е страх за живота на детето ни.