Здравейте!
Имам близък приятел, който познавам от 18-годишен, сега е на 40+ и никога не е имал връзка, поне не публична. Имало е периоди, в които сме живели в един град и сме се виждали всеки ден, но и тогава не е имал никой. Чуваме се почти всеки ден, до мен е в добро и лошо, като брат ми е. Знае всичко за мен и децата, оценките им, номер на обувките дори. Странични хора мислят, че им е баща. Виждаме се веднъж годишно за по 4-5 дни, защото живеем в различни държави.
Притеснява ме интересът му към сина ми (13 г.), съпругът ми и майка ми също са обезпокоени. Казват, че докато приятелят ми няма връзка, все едно с мъж или жена, е по-добре да не се среща с детето (и аз съм там винаги, засега).
Това е много тежко обвинение, дори аз се обиждам вместо него. Не смея да си помисля, че би злоупотребил със сина ми, но и при мен свети малка червена лампичка. Не искам нито да повлияе на сина ми в грешна посока, нито да загубя такъв прекрасен приятел, ако неоснователно го обвиня.
Няма никакви изгледи ситуацията да се разреши - той едва ли изведнъж ще си намери партньор, след като никога не е имал официално. Не мога непрестанно да осуетявам срещи заедно със сина ми. Миналата година се оправдах с ковид, сега може би пак с това, но в един момент въпросите му ще станат неизбежни. Не искам да го нараня без причина.
Същевременно синът ми е възхитен от него, ковто прави нещата все по-трудни.
Как е възможно някой да е толкова потаен?! Всички се чудят каква е ориентацията му, аз съм най-добрата му приятелка и не знам... Идеалният вариант е да е асексуален. За хетеро- нямам никаква надежда...
Много се надявам някой да е имал подобен казус и да ми помогне със съвет
Виж целия пост
Имам близък приятел, който познавам от 18-годишен, сега е на 40+ и никога не е имал връзка, поне не публична. Имало е периоди, в които сме живели в един град и сме се виждали всеки ден, но и тогава не е имал никой. Чуваме се почти всеки ден, до мен е в добро и лошо, като брат ми е. Знае всичко за мен и децата, оценките им, номер на обувките дори. Странични хора мислят, че им е баща. Виждаме се веднъж годишно за по 4-5 дни, защото живеем в различни държави.
Притеснява ме интересът му към сина ми (13 г.), съпругът ми и майка ми също са обезпокоени. Казват, че докато приятелят ми няма връзка, все едно с мъж или жена, е по-добре да не се среща с детето (и аз съм там винаги, засега).
Това е много тежко обвинение, дори аз се обиждам вместо него. Не смея да си помисля, че би злоупотребил със сина ми, но и при мен свети малка червена лампичка. Не искам нито да повлияе на сина ми в грешна посока, нито да загубя такъв прекрасен приятел, ако неоснователно го обвиня.
Няма никакви изгледи ситуацията да се разреши - той едва ли изведнъж ще си намери партньор, след като никога не е имал официално. Не мога непрестанно да осуетявам срещи заедно със сина ми. Миналата година се оправдах с ковид, сега може би пак с това, но в един момент въпросите му ще станат неизбежни. Не искам да го нараня без причина.
Същевременно синът ми е възхитен от него, ковто прави нещата все по-трудни.
Как е възможно някой да е толкова потаен?! Всички се чудят каква е ориентацията му, аз съм най-добрата му приятелка и не знам... Идеалният вариант е да е асексуален. За хетеро- нямам никаква надежда...
Много се надявам някой да е имал подобен казус и да ми помогне със съвет
