пет дини под една мишница

Ами какво да кажа...Сутрин ставаме в 6-6.30 най-късно...Мия от вечерта останали чинии, разчиствам малко парцалки, докато детето се разсъни.После-юруш в задръстването-на другият край на града е градината, пътуваме по час, после хвърчим на работа всеки поотделно.Бач, бач и  пак бач цял ден до тъмно/ сега като сменят времето ще си е баш тъмно!/Тичам за детето-влача го по транспорта, влача си и корема вече понаедрял...На пазар, за люлките едва ли ще остане време, ама замазвам положението и лъжа-Утре, маме... Прибираме се и запретвам ръкави-зареди пералнта, измий балкона преди да проснеш/действието се развива най-рано в 7-7-30!Тогава смогваме да се приберем след час и половина път из великата столица/Вечерята...нещо нормално ли казахте?Да не е сухоежбина?Какво да сготвя, че детето да не заспи преди да е готово?Супа полуфабрикат?Оставям я сама да си намери-каквото и хареса от хладилника... Мъж и горд татко пролетарий се прибира към 9-10-11 вечерта.Дете-спи.Обещала съм да я целуне като се прибере и той влиза на пръсти...През това време мажа филия или пържа яйцата.Толкова за вечерята и здравословното.10 часа вечерта мигам на парцали и се чудя-лака ли да си махна, че е ожулен или да се изкъпя, че косата ми на нищо не прилича?Кога чистя?Не чистя-замазвам отгоре-отгоре.По Коледа ще върша чудеса, сега не мога.
Така-всеки Божи ден...Та незнам, не нося кой знае колко дини, но определено 24 часа не стигат.Кой каквото ще да ми разправя, но става все по-трудно "да си разпределиш времето" и да имаш приоритети, защото иначе и мишки се завъждат и хледабрки плъзват А както и да го въртя-детето до люлките стига само в събота или неделя, когато пък всичките и приятелчета са раздадени по живо- по здраво на бабите...
Та си признавам-не смогвам и се надявам един ден да се реванширам поне на детето...

иии, аз не съм била чак толкова зле значи...
сутрин се правя на заспала, докато съпругът измие чиниите от снощи и направи кафе,пием го заедно и после той се барикадира ... аз будя детето и се обличаме паралелно( днес как ме вбеси с настояването да облече пуловер с тигър!!!) ... товарим се в колата и бръм към яслата, работата... имам разбран шеф явно, или е в безисходица- защото съм незаменима и се съгласи да си ходя в 16. 15... тъй че даже имам време за разходка преди да се юрна да готвя и подреждам ( Сизифовска му работа)

Ами докато си бях вкъщи-не беше така-имах си време за всичко, къщата ми къща, сготвено, дете-по цял ден на вън, живоооот Сутрин, докато спи аз си оправях, пусках пералнята.Простирах на обяд, като се приберем от сутрешната разходка, следобед, пак докато сме навън-то изсъхнало...Докато спи детето-сготвя нещичко, пък си оправя ноктите, пък масчица някоя друга мазна...еххх, как ми липсва безгрижието чакам с нетърпение второто си майчинство, да си почина Ама този път едва ли ще си чупя краката от бързане да се връщам на работа...мина тая...

И аз се включвам в групата Винаги детенце е на първо място.По едно време полудявах от мисълта ,че не смогвам да свърша всичко,но няма смисъл.Сега я давам по-полека и нещата са доста по-спокойни-все пак някой работи могат да се свършат и утре............нали?

Аз само да уточня-нито полудявам, нито се дразня на несвършената работа, просто ми е мъчно, че детето няма време и то за игра навън...

Наясно съм, че не мога да нося пет дини под една мишница, затова все оставям по някоя. Подреждам по приоритети. Реших за себе си, че трябва да се съхраня, а не да изкрейзвам.
Старая се да отделям време на сина си и дори ритам топка с него, дрехите за гладене ще ме почакат, пък ако на някой от домашните му трябва, ще си изглади. Ходя с него на танци, правим си малки разходки след училище. Превъзпитавам се още. Има какво да се желае.

И аз съм с пет - 2 момчета, мъж, къща, работа. Помощ от бабите? Помагат ми, не мога да си изкривя душата ... или поне имат желание  - свекървата гледа големия 2 седмици през лятото  , а майка ми ги гледа двамата 2 месеца лятото и понякога събота и неделя. Все пак и двете работят.
Аз работя на смени и с мъжа ми се редуваме с взимането на децата. ХОДЯ НА РАБОТА, ЗА ДА СИ ПОЧИВАМ, честно. Не, че работата ми е лека, но е по-лека от лудницата у дома.
Мъжът ми пуска пералнята, но съм го предупредила "да пе'ре по-бавно, оти я не можем да гладим толкова бърже"  но причитайки тази тема, реших, че сигурно може и да не се глади на този свят  и обещавам да се пробвам. Няма да влизам в подробности на френетичното си ежедневие, а по-скоро бих ви призовала да споделите някоя и друга хитринка за улеснение на ежедневието. Най-големият ми проблем - разхвърляна съм. Някой да има хапче за това?