А ние сме в 6 клас и предметите със сметки ги поема баба, а предметите с разказване и английския аз. И вечер след работа, а в някой дни и фитнес с едно око гледам в телевизора, с друго в учебника а с третото в печката. Вече съм човек с астрален близнак - така се разкъсвам, за да свърша всичко. А после съседката отдолу ми мрънка , че съ и ходела цяла нощ на главата. Ами кога през деня, бе жено?
Виж целия пост
Как намирате време
- Публикувана: 20 окт. 2006, 13:03 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2007, 09:46 ч.
# 15
26 окт. 2006, 11:12 ч.
# 16
27 окт. 2006, 22:08 ч.
Ми, не намирам. Без майка ми сме загубени с Дивчо. Срам, не срам, трябва да призная, че тя чисти и готви, а аз се включвам само уикенда. Рядко успявам да се прибера преди 19:30 и след 9-10 часа в пустия офис, не ми се пипва нищо. Да вечерям с Дивчо и баба му, да го строя да мине през банята, да си оправи чантата и леглото и да се гушнем.
Повече от половин година се справях криво-ляво сама, но ми бе адски трудно. И все се обвинявах, че всъщност не се оправям добре с домакинството, че не отделям достатъчно време на сина си, че явно съм много загубена, след като толкова жени успяват да се справят, и то с по две деца, а на мен ни къщата ми чиста, ни с готвене се оправям, ни с възпитанието на малкия, а време за себе си изобщо не намирах
Ми, как ли не се опитвах да се организирам, да си планирам времето, да преосмисля къде греша и все не успявах всичко да свърша 
Виж целия пост
Повече от половин година се справях криво-ляво сама, но ми бе адски трудно. И все се обвинявах, че всъщност не се оправям добре с домакинството, че не отделям достатъчно време на сина си, че явно съм много загубена, след като толкова жени успяват да се справят, и то с по две деца, а на мен ни къщата ми чиста, ни с готвене се оправям, ни с възпитанието на малкия, а време за себе си изобщо не намирах
Ми, как ли не се опитвах да се организирам, да си планирам времето, да преосмисля къде греша и все не успявах всичко да свърша
# 17
30 окт. 2006, 13:32 ч.
Не сме лоши родители ние, а е лош живота. Или е кратичък дейня. Трябва поне от 30 часа да го направят.
Виж целия пост
# 18
31 окт. 2006, 15:49 ч.
Монешка, прочисти си кутията или ми пиши на лични, моля те!
Виж целия пост
# 19
5 ноем. 2006, 10:05 ч.
Ей това не се научих да го правя 
докато оправя ,измия и т.н. всичко за чистене почти не лягам...и то станало време малката вече да става...през деня съм почти само в движение..айде все пак още не ходя на работа,но много скоро ще ми се наложи ,че съм болна много от "паралипсис" 
Виж целия пост
Абе кръц оттук, кръц оттам - аз кръцкам откъм домакинска работа, пък мръсен ми бил пода - айдеее - естествен имунитет. Малко ли навънка ровят в боклуците. 
Ама от почивката си не кръцкам, щото инак се умира.
Ама от почивката си не кръцкам, щото инак се умира.
докато оправя ,измия и т.н. всичко за чистене почти не лягам...и то станало време малката вече да става...през деня съм почти само в движение..айде все пак още не ходя на работа,но много скоро ще ми се наложи ,че съм болна много от "паралипсис"
# 21
20 дек. 2006, 08:56 ч.
Моето дете е по-малко, но и мен ме терзаят такива мисли. Като го взема от училище се прибираме, вечеряме и не след дълго лягаме. В общи линии заради умората и липсвата на време сме започнали да се отдалечаваме една от друга. Старая се да тичам срещу времето, но не успявам...
Виж целия пост
# 22
20 дек. 2006, 09:10 ч.
Аз вчера излизах и се прибрах чак в 10, в понеделник бях на фитнес след работа, а днес съм пак на фитнес. Или трябва д асе откажа от нещо за себе си или да го виждам рядко.
Виж целия пост
# 23
21 дек. 2006, 10:36 ч.
Не мога да намеря необходимото време за децата си и си го признавам с голяма болка. Въпреки неистовите ми усилия, също и графиците, които правя, работното ми време ми изяжда всяка свободна минута, които искам да отделя за децата ми.
Виж целия пост
# 24
4 фев. 2007, 22:35 ч.
Ами при мен е малко по лесно. Аз съм на 27 и преди три години си взех пубера, след като се уверих, че парите, които взимам ще са ми предостатъчно, за да го издържам и същевременно да имам достатъчно време за него. Учителка съм в неговото училище и по приницп, когато сме там не си обръщаме много внимание. Той приключва в три, най-късно пет, ако има тренировка, а аз всеки ден 5 и 30 вече съм на път. Ваканциите ни съвпадат и мога да кажа, че винаги успявам да намеря време за него. А пък и той вече е на 15 и не му харесва особено идеята да си пилее свободното време с мен. По-скоро гледа да се отърве.
Виж целия пост
# 27
5 фев. 2007, 09:26 ч.
осиновено или ни всяко дете си е любов и отговорност
ама друго е да си ги вземеш поотгледани
Виж целия пост
ама друго е да си ги вземеш поотгледани
# 28
5 фев. 2007, 09:29 ч.
Коментарът на Panter е в отговор на мое питане,няма общо с темата 
Виж целия пост
Препоръчани теми