Как намирате време

  • 2 233
  • 31
# 30
осиновено или ни всяко дете си е любов и отговорност
ама друго е да си ги вземеш поотгледани
Мога да ти кажа, че определено е друго да си вземеш детето, когато е на 12. Много по-сложно е. Детето вече напълно си е осъзнало състоянието на сираче, което е било изхвърлено и нежелано, както е в моя случай. Да кажем, че е отчаяно и е десет пъти по-трудно да го убедиш да ти се довери, отколкото с едно 5-годишно, например. Аз се бях влюбила в своя много преди да го взема, а на него му трябваше година, за да започне да ми се доверява и да си приказва без да го подканвам. Психиката вече е развита в една пагубна посока и се изисква страшно много, за да я върнеш назад!
Толкова много време ми трябваше да му покажа, че не всички го мразят, че не всички възрастни за гадняри, че животът може да бъде и хубав. Моля ви се недейте да подценявате усилията, които са нужни, за да отгледаш едно момче, при положение, че си го взел вече поотраснал! Трудностите тогава не са по-малко! Вярно някои моменти са спестени, но пък други удвоени и даже утроени!



И така, за да има все пак мнението нещо общо с темата ще вмъкна нещо, в което баща ми, бог да го прости, ме научи. Винаги има време за всичко!
Виж целия пост
# 31
Нямах в предвид, да омаловажавам геройството което си извършила (а геройство то си е). Мислила съм си и аз да си осиновя дете и то не бебе, но не съм особено смела в тази насока
не е късно де, но пък миналата година откриха на детето ми заболяване и изобщо деца и проблеми
просто когато говоря или пиша в случая предпочитам шегата пред сериозноста
твърде сериозния живот е затормозавящ особено ако не е и лек

без значение дали е във връзка с темата - тя си е моя
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия