Братчето ми е вече на 2 годинки, тръгва на ясла след няколко дни. А с него просто много се заобичахме
![Hug](/img/emojis/most_used/hug.png)
Обезпокоява ме това,че майка ми е много избухлива и нервна. Постоянно вика на братчето ми за щяло и нещяло. Вместо да говори, винаги вика.. Удря му шамари, дърпа му ушите, а когато кажеш на едно дете “не” още повече на висок тон, то прави напук
![Grinning](/img/emojis/most_used/grinning.png)
Давам пример: Детето отваря кухненския шкаф, поглежда и затваря, когато не му направиш забележка няма да направи нищо. Но какво прави майка ми.. детето се доближава до шкафа и се започва “махни се от там” “не пипай” “чуваш ли какво ти говоря бе” и се почва едно викане, едно зверене сякаш на животно говориш…:rolling_eyes: Кому е нужно това? казвала съм ѝ като не му се караш той няма да направи нищо.
И да се върна.. съответно след крясъците и зверенето детето започва да плаче, мама почва още повече да вдига тона, той започва още по-силно да плаче и накрая следва някой друг шамар за “поне да знае защо плаче”:)..
срам ме е от нея,че се отнася така безсърдечно и малоумно..сякаш търси да си изкара яда на детето.
и ако се чудите - не, не се държи така пред хора, може би от хорски срам знам ли..
някакви съвети от родителите?
![Blush](/img/emojis/most_used/blush.png)