Вярвате ли, че отново ще имате семейство един ден?

  • 3 376
  • 52
# 45
Искам да ви напиша две думи за майка си. Тя е прекрасна жена, да е жива и здрава!  Praynig Омъжила се е за баща ми, без да е била особено влюбена. Мисля, че по-късно е дошла любовта. И многото страдания, големият дискомфорт. Той е добър човек, но е трудничко да си му съпруга...по 100 милиона причини. Не е била най-щастливата съпруга. Няма неща, за които винаги е мечтала. Не живее живота, който вероятно си и представяла като млада. Много ми е тежко от това. Още по-тежко ми е обаче от друго. Че е най-отдадената на семейството си жена! Тя като личност, като жена, като душа се е размила в идеята за нуждите на мен и баща ми, а днес и на сина ми. Тя няма никакви мечти, свързани с нея си. Тя няма живот извън нас. Тя във всеки смисъл на думата живее за и чрез нас. Това е ТЪЖНО! Това ме побърква. Не искам да мисли толкова за мен и детето ми. Искам да има свои желания и свои цели. Искам да има и свой свят. Тежи ми всячески от това, че тя е такава. Не искам да се превръщам в такава майка за детето си.
И това е една от причините да искам да имам мъж отново. Да имам човек до себе си и вероятно това няма да е бащата на детенцето ми. Всъщност още не съм решила. Ако бях като майка ми, щях да остана с него, па макар и нещастна, само заради детето. Но аз не искам да съм като нея и не смятам, че това е полезно за някого - за мен или детето ми. Затова не се притеснявам, че мисля за себе си.
Това е. Мисля, че има нещо общо с темата. Благодаря ви, че отговорихте на въпроса ми.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 46
Сега виждам темата и .... ами и аз да си кажа  Mr. Green

До скоро вярвах че е много възможно и вероятно да имам друго семейство и да сме щастливи и т.н. но някак си реалността се оказва по-различна - поне за мен и за сега, не мога да съм сигурна за бъдещето. Вчера по телевизията един мъж каза на жена си с която са заедно сумати години, че все още е влюбен в нея както първия ден, че и благодари за прекрасните им деца които е родила и отгледала.... Моя коментар беше " да бе да, как пък не - чиста реклама" (мъжа е вокалист на Скид роу) Мой приятел който чу мислите ми изразени на глас ме попита: "какво? да не искаш да кажеш че това не може да е реалност? да не искаш да кажеш че не вярваш на щастливия завършек...?"  Тогава се замислих сериозно и за съжеление отговорих : " не, вече не вярвам на такива неща, те се случват само в приказките"
Мисля позитивно, вече не търся на всяка цена Човека, подредила съм си живота така че да ми е удобно на мен, тоест всичко което преди мен е описано като формулата на успеха но няма ефект. Прави са и тези които казват че е невероятно трудно сама жена с дете или деца да отделя време за себе си камо ли за срещи ..... Аз не излизам на срещи, не че не искам но няма как, няма кой да глед адецата. Винаги когато ми се обадят казвам че ще се радвам да се видим, НО трябва да отидем на място удобно И за деца което не на всеки му допада. Някак си не става номера със срещите когато си съвсем сам и няма на кой да оставиш детето а и винаги идва момент в който се питаш "заслужава ли си да си зарежа детето заради някой който може и да не го заслужава?"

Виж целия пост
# 47
Извинявам се за офф-а.
Да, Диони, той е добре когато и ти си добре, ама ти като излезеш да пиеш ракия и си зле защото не си с детето какво правим. Това няма нищо общо с мъченичество. Искам си семейството и детето - ама на едно място - на две различни места не ме кефи. Ако ще са две местата - ми аз си оставам вкъщи при моето семейство пък третия да се оправя. Някак си не можем да се клонираме и да сме на две места едновременно - просто не става. Въпрос на приоритети.
Нито пък искам да подхвърлям детето по баби и бавачки. Не мисля, че това би му се отразило добре. Включително наблюдения върху най-добрата ми приятелка, отгледана от баби и лели - майка й самотна майка и бач до откат - верно - имат пари - осигурила й е всичко - но не и любов. Сменила е време с детето и любов за пари.
Е - аз не вярвам да си заслужава.
Но понеже може да не ми вярвате - ще я питам. И пак ще се включа.

Още си гневна на бащата на детето
още не си си простила
още се чувстваш прецакана, че мъжът ти "ти е направил дете, но е размислил"..... защото до последно изборите са били негови, но ти си ги следвала, а сега се опитваш да убедиш себе си, че не е така  и това отново тв прави гневна.
Ако не ти е  хубаво, да оставиш детето за 1-2ч да излезеш, дори само да се разходиш, това не те прави по-добра майка,а  с времето това ще те направи по лоша майак за датето ти, защото то има нужда да има майка завършена и комплектована като личност, а докато си се сраснала с него, това няма как да  е така.
Май няма какво повече да се каже от това:
Ми добре - отървавам се от детето и го хвърлям на жена да ми го гледа ..........................

С този си постинг просто ме уби  Shocked Shocked Shocked

Наистина ли за теб всичко е черно или бяло? И например аз дето си оставям детето и на бавачка и на бившия и на майка ми и се шматкам по кръчмите /и не само/ имам морал като на п... дето си го хвърля детето в кофата? Лелелелеле....

Не знам за какво ти си правила  бебето си, но аз знам за какво не съм правила моето - не и за да забравя себе си, не и за да прекратя социалния си живот, не и за да се превърна в изнурена и отдадена на детето си робиня...което не смятам, че ме прави проститутка.

Ако се откажеш да имаш личен живот и интереси, различни от отглеждането на детето, какво ще му дадеш, на какво ще го научиш, като ти самата ще бъдеш изтъкана от липси????Помисли си за това, то е просто само друга гледна точка, нищо лично няма в написаното  bouquet
Peace
За първи път от много време насам съм АБСОЛЮТНО съгласна с Jaly.
И на мен не ми се вярва да нямаш никакви други интереси освен отглеждането на детето, не ми се вярва да нямаш никаква друга нужда от общуване - освен с детето, дори необходимостта да си малко съвсем сама, не ми се вярва да нямаш никаква нужда от приятели и т.н. Вярно е че децата дават МНОГО, но също така е вярно и че не могат да ти дадат абсолютно всичко.
А това - за ракията  #Crazy и това за семейството на две места  #Crazy - НЯМА да го коментирам изобщо, защото тук не става въпрос да имаш семейство - което да не включва детето ти (а и къде - по заведенията ли е семейството  newsm78 - неразбрах  Rolling Eyes) -явно като за понеделник сутрин са ми малко кафетата
Виж целия пост
# 48
Аз не излизам на срещи, не че не искам но няма как, няма кой да глед адецата. Винаги когато ми се обадят казвам че ще се радвам да се видим, НО трябва да отидем на място удобно И за деца което не на всеки му допада. Някак си не става номера със срещите когато си съвсем сам и няма на кой да оставиш детето а и винаги идва момент в който се питаш "заслужава ли си да си зарежа детето заради някой който може и да не го заслужава?"
Излизането на среща или кафе с приятелки  ли е "да си зарежа детето"?  newsm78  #Crazy Sick
Аз мисля, че "да си зарежа детето" е нещо малко по-различно от това  newsm78 нещо като да не се грижиш (със всички нюанси и аспекти на това) за детенцето, а излизането за няколко часа, може и да не ти пречи да се грижиш за дечко
Виж целия пост
# 49
Винаги вярвай в щастливи неща:)
Виж целия пост
# 50
Не съм се изразила правилно. Искам само да кажа, че съчетаването на родителската роля с другите роли - особено в нашето положение - се оказва доста трудно. Откъм време най-вече - не откъм желание.  Wink Аз самата мога да кажа, че излизам доста често - а пък и в сравнение с други мами - семейни - но също така често се оказва, че прекарването ми вкъщи е доста по-хубаво. Оказва се, че детето може да ме научи на повече, отколкото другите хора - в случая приятелки - с мъже още не съм почнала да хайманосвам - от тях на този етап мисля, че мога да получа даже още по-малко.  Wink
Но искам да отбележа един важен фактор - моето детенце е още малко - още си е бебе - и ентусиазмът ми е огромен. С времето явно намалява.... писва ти и започваш да имаш по-големи нужди от други неща. Не че аз ги нямам де.. Надявам се да ме разбрахте този път.  Laughing
Виж целия пост
# 51
Аз не излизам на срещи, не че не искам но няма как, няма кой да глед адецата. Винаги когато ми се обадят казвам че ще се радвам да се видим, НО трябва да отидем на място удобно И за деца което не на всеки му допада. Някак си не става номера със срещите когато си съвсем сам и няма на кой да оставиш детето а и винаги идва момент в който се питаш "заслужава ли си да си зарежа детето заради някой който може и да не го заслужава?"
Излизането на среща или кафе с приятелки  ли е "да си зарежа детето"?  newsm78  #Crazy Sick
Аз мисля, че "да си зарежа детето" е нещо малко по-различно от това  newsm78 нещо като да не се грижиш (със всички нюанси и аспекти на това) за детенцето, а излизането за няколко часа, може и да не ти пречи да се грижиш за дечко

Не,мила, става въпрос за срещи с потенцални ..... сериози връзки не приятелки (ако ги има де)
Аз лично съм в много ужасващо положение, така че няма нужда да слагам всички самотни майки в един кюп.
Изказах лично мнение изцяло от моя гледна точка....
Виж целия пост
# 52
milo momi4e,ne se otdavai na strahovete si.to4no kogato si kaje6 ,4e nqma nadejda v jivota ti 6te se poqvi ne6to novo i mnogo krasivo
taka se slu4i s men 2 godini sled razvoda mi  sre6nah prekrasen 4ovek.sarceto mi be6e izpepeleno ot bolka i neiskah da se obvarzvam,no go obiknah -postepenno,bavno,toi be6e tarpeliv s men i decata mi,obi4a6e ni bezkraino mnogo,az bqgah v mislite si vse pri sapruga si,no postepenno bolkata utihna,ranata vzeda zazdravqva v du6ata mi i az si kazah -stiga i prodaljih napred.sega sam mnogo mnogo obi4ana i 6tastliva.decata mi sa6to-obi4ame go moje bi pove4e dori ot maja mi za6toto sega go ocenqvame,varvi smelo napred tam te 4aka i tvoeto 6tastie.
miglena
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия