Днес баща ми /с който не говоря от тогава/ слага на масата документите, нужни за общинското жилище и почва да задава на мъжа ми въпроси, явно променил решението си да не ни съдейства и вече решил да участва. Как, защо не знам. Гузен ли е, майка ми ли го е "обработвала" не знам.
Аз вече нямах търпение да се махаме, поради тоталното бездействие на мъжа ми, за което знаете се заех с въпроса сама. Казах му, че психически не издържам и искам да се махам, каквото и да ми коства това. А майка ми идва и ми казва "Не прави глупости с тая квартира." - Аз й казах, че няма да понеса трети път такова нещо, нямам нерви да търпя нервните изблици на баща ми /пък и тя ги прави тия номера/ - като шизофреник се държи и само да чакам "Втория в него" пак да се събуди с нов план за тормоз. Тя "Ама ще останете до пролетта", каква ти пролет аз не искам тук и ден да оставам, потискам се вече, сдухана съм, не мога да се усмихна на детето си...
А мъжа ми отново - нищо! Нищо не каза, ще си трае, че са се закрепили нещата, вече ми идва да го изтрескам в главата с нещо да му се наместят мозъчните клетки! А му казах, че не издържам на тая лудница, сериозно обясних, че вече нещата загрубяха и трябва да се отделим... и той "Да, да.." и сега какво чака?!? Защо пак се запъна като магаре на мост.
Ако настоявам да се махнем ще съм лошата, че аз съм провалила подаването на документи, искам да ги оправим, ама как да знам че пак няма да стане нещо? Тук не изържам, но после мен ще обвиняват. Не го разбирам мъж ми - хем и той недоволен, хем не ще да мръдне от тук и някак като че ли заема тяхна страна...
Много е нерешителен, понякога чак безотговорен ми изглежда и адски ме дразни...
И сега какво цирка да продължи, а мен панаирджийската маймуна ще ме разиграват?!
Махай се - връщай се, търсете квартира - не правете глупости, не търсете - Какво сега? Мъж ми доволен потрива ръце, а аз? Сега да си търся ли квартира или да стоя да чакам поредните "номинации за гонене"? А важна подробност е, че мъж ми държи аз да взимам решенията, та после ако нещо се оплеска аз да съм виновна. Естествено всичко се приписва на мен с цел да не носи отговорността за последствията той. Затова не взима отношение, мълчи си, съгласява се, а аз изкуквам вече. Ако взема квартира, без да е съгласен ще ми пили на главата, ако не взема ще ме побъркат вече...
Имам чувството, че всички около мен са луди и си сменят мнението, желанията и капризите по-често от бельото и чорапите.
А сега какво?!?!