Съвест

  • 6 605
  • 62
# 60
Човекът, който ни пита за съвестта си, въобще чете ли или е време да му заключват темата.
Винаги е така с такива теми. Питаш, за да чуеш и други непредубедени мнения. Но по-голяма част от тях не ти харесват, ама никак. Настъпват се доста мазоли.
А и болшинството, които пишат по такива сюжети, не може да се каже, че галят с перо. Grinning
Виж целия пост
# 61
Всичко зависи доколко си склонен да забравиш лъжата, да продължиш напред без съмнения. Трудно е. Казвам го от опит и не в моя случай не става дума за изневяра, а просто за една лъжа. Уж просто нещо неказано, скрито, обаче лъжа. И това ще те връща назад и ще си задаваш въпросите като "ами ако пак ме излъже", "ако излъже за нещо сериозно", "как да й се доверя", "дали лъже и този път" и пр. Изискава време, самоконтрол, хигиенна на мислите и много взаимна работа (комуникация), за да изградите доверие отново. Ако си даваш ясна сметка за всичко това и мислиш, че ще се справите, както ти сам каза няма какво да губиш.
Виж целия пост
# 62
Спестил съм не малко неща, опитах да бъда кратък като цяло.
Запазило се е нещо, иначе не бих се замислил. Когато няма нищо, не се пробвам да изграждам каквото и да е наново.

Често съм си казвал, ей така просто в някой случаен ден "Какво ѝ беше на нея, че така стана". Не е имала някакви нереални очаквания от мен. Може би най-големия проблем във връзката ни през цялото време съм бил аз. Държа на комуникацията по принцип. Когато има проблем се говори за него. Разликата е, че когато някой друг има проблем се говори за него, а когато аз имам - трая си. Хем така, хем иначе. Хем зная, че не е редно, хем го правя. Казвам си, че ще отмине и няма нужда да се хабим за нещо, което ще отмине.

Мислил съм си, че все пак бихме могли да изградим връзката си наново. Променили сме се малко или много от последната си среща. Аз съм малко по-улегнал, тя малко по-пораснала. Може би ще оставя нещата да се случат просто и каквото излезе. Както се казва - ако е писано ще стане, а ако не е - здраве да е.

Подкрепям всичко написано дотук, затова няма да се повтарям, а ще напиша само едно друго нещо, което ми нарави впечатление, а още не е коментирано.

.... Винаги съм си мечтал един ден да имам дете. ...

На колко години си?  След 4 годишна връзка би трябвало да искаш да имаш дете именно, само и единствено от човека до теб, а не просто да се съгласиш с идеята тази, която е на линия в момента, да ти изпълни личната мечта.

Изобщо трудно ми е да повярвам, че има мъж, който си мечтае за такова нещо "цял живот". Стилът ти на писане също е бая женски. Съжелявам, но не вярвам на историята.

На 30 съм. Това да имам дете е свързано с друга идея - един ден да имам дете, за да бъда по-добър баща от моя, за да види той, че има и друг начин, освен насилие.

Доста кофти причина да искаш дете. Да го искаш само за да докажеш нещо на някого.

Лично мнение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия