Увлечение или любов?

  • 955
  • 5
Здравейте. Видях в тази подгрупа и друга история подобна на моята,та реших и аз да публикувам,дано помогнете.
Искам да разбера влюбена ли съм или е просто увлечение по външен вид?
Харесвам " обичам " едно момче от моето училище,той е по- голям с няколко години.
Като го видях за пръв път не ми направи много впепатление,но в следващите пъти направо очите ми оставаха в него. Не го познавам лично,само външо,къде живее и кое е семейството му. Има малко излъчване на playboy. Постоянно мисля за него,не ми излиза от главата. Той изобщо не ме забелязва,има си и приятелка,която дори е по-голяма от него. Кажете какво да правя.
Виж целия пост
# 1
Увлечена си и е съвсем нормално. Ще ти мине, всички сме минали през подобни истории.
Виж целия пост
# 2
Чак любов не, но влюбване и увлечение  по външния вид си е определено. Красиво, мило, обикновено краткотрайно, защото реално ти даже не познаваш това момче. Това е "тренировка" за следващите увлечения, от които може да се зароди и любовта.
Най-хубавото предстои!
Виж целия пост
# 3
Няма значение как го наричаш, важно е какво искаш да направиш по въпроса, да го заговориш? Да му издириш фейсбука, да се запознаеш с неговата компания, да си вземеш друг за приятел за да го накараш да ревнува, нито едно от изброените? Всъщност и това няма значение, единствено важно сега е да си учиш уроците и да не си губиш времето с излишни неща. Ако пък ви се кръстосат компаниите някъде пък вземи се приближи и си поговорете, тогава ще проличи дали е любов или увлечение по външния вид.
Виж целия пост
# 4
Увлечена си. Няма как да си влюбена в някой който не познаваш.
Виж целия пост
# 5
Здравей, няма как да си влюбена и да обичаш наистина някой, с който дори не си говорила. Но би могла да си втълпиш, че е така и да си иЗградиш някакъв идеализиран образ на този човек в главата, който образ да е много далеч от действителността. Затова е най-добре да не се фокусираш върху него. Като цяло звучи като “лошо момче”, което в повечето случаи би ти създало само проблеми.
Аз в периода14-16год мн си харесвах едно момче, дори ходих с него 3 пъти. Но въпреки, че ми е симпатизирал той реално не ме е харесвал (ходил в с мен ей така, защото му е скучно и да се прави на готин). Чак години по-късно го осъзнах. Отне ми 2 години да го забравя. В края на 17 вече се бях стегнала и изчистила съзнанието си от него и тогава срещнах мъжа ми. Вече съм на 30 и сме заедно от 13 години 🥰.
Повечето хора срещат половинките си на по-късен етап от живота си, но човек никога не знае.
Съветът, който мога да ти дам е, че ако нещата с някой вървят гладко (без усилие и драми) значи е по-вероятно да  имате бъдеще. Ако е много сложно и драматично вероятно няма да стане, а и дали въобще си заслужава?
Не се фокусирай много и си живей живота😉
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия