Здравейте, момичета!
Наскоро станах мама, бебка след 3 дни прави месец.
Още в родилното се сблъсках с проблема на плоските зърна и тя не успя да засуче. Веднага ми донесоха силиконови протектори и нещата се случиха. Но тук срещнах и другия проблем, постоянно се отлепяха, какво ли не опитах, за да предотвратя това отлепяне, но не се получи. При което като се отлепи тя се изнервяше, започваше да се върти много, докато я наместя да я сложа пак на гърда, избутваше силиконовия протектор и всичко ставаше в кърма. И се налагаше да я преобличам по 100пъти. Реших, че ще е по-добре и за мен, и за нея да се изцеждам.
Започнах да се изцеждам и проблемите не свършиха, тя се събужда на 3 часа, а на мен ми отнема 20мин да изцедя нужното количество кърма за едно ядене. При което започнах приблизително преди да станат 3 часа да се изцеждам, но тя се събужда преди да се изцедя, защото още не ми е слязла кърмата хубаво и се започва един плач, едни крясъци и не може да успокои докато не започна да я храна. Най-големия проблем идваше посреднощ, просто беше някакъв ад. В допълнение на това има и страшни колики и безсънието започна да си казва думата, бях ходещ сумнамбул, не можех да се храня дори като хората. Започнаха едни болки в ставите едва ставах от леглото, а след това получих и някаква невралгия, която все още не съм излекувала. Наложи се да започна приема на хапчета, които не са съвместими с кърменето и спрях да и давам от изцедената кърма. Имах замразена във фризера и започнахме с нея. Още на другия ден след като спрях да се изцеждам на всеки 3 часа, емоциално и физически се чувствах много по-добре. Имах нужните психически и физически сили да се грижа за нея по най-пълноценния начин. Установих, че не мога да продължа повече така, не мога да бъда адекватна и достатъчно пълноценна нито за себе си, нито за нея, а да не говорим и за таткото, с който в последните дни почти не бяхме си отделяли никакво време, тъй като той работи посреднощ.
Та взехме решението, че най-добре за всички ще бъде, ако приключа с кърменето, но това ме кара да се чувствам виновна и ме депресира много, но ако продължа по същия начин освен депресирана ще бъда и непосилна да се справя. Имам още кърма за ден два в камерата, след което трябва да започна с адаптирано.
Изобщо не ми се иска, но не издържам.
Чувствам се така сякаш съм лоша майка.
Виж целия пост
Наскоро станах мама, бебка след 3 дни прави месец.
Още в родилното се сблъсках с проблема на плоските зърна и тя не успя да засуче. Веднага ми донесоха силиконови протектори и нещата се случиха. Но тук срещнах и другия проблем, постоянно се отлепяха, какво ли не опитах, за да предотвратя това отлепяне, но не се получи. При което като се отлепи тя се изнервяше, започваше да се върти много, докато я наместя да я сложа пак на гърда, избутваше силиконовия протектор и всичко ставаше в кърма. И се налагаше да я преобличам по 100пъти. Реших, че ще е по-добре и за мен, и за нея да се изцеждам.
Започнах да се изцеждам и проблемите не свършиха, тя се събужда на 3 часа, а на мен ми отнема 20мин да изцедя нужното количество кърма за едно ядене. При което започнах приблизително преди да станат 3 часа да се изцеждам, но тя се събужда преди да се изцедя, защото още не ми е слязла кърмата хубаво и се започва един плач, едни крясъци и не може да успокои докато не започна да я храна. Най-големия проблем идваше посреднощ, просто беше някакъв ад. В допълнение на това има и страшни колики и безсънието започна да си казва думата, бях ходещ сумнамбул, не можех да се храня дори като хората. Започнаха едни болки в ставите едва ставах от леглото, а след това получих и някаква невралгия, която все още не съм излекувала. Наложи се да започна приема на хапчета, които не са съвместими с кърменето и спрях да и давам от изцедената кърма. Имах замразена във фризера и започнахме с нея. Още на другия ден след като спрях да се изцеждам на всеки 3 часа, емоциално и физически се чувствах много по-добре. Имах нужните психически и физически сили да се грижа за нея по най-пълноценния начин. Установих, че не мога да продължа повече така, не мога да бъда адекватна и достатъчно пълноценна нито за себе си, нито за нея, а да не говорим и за таткото, с който в последните дни почти не бяхме си отделяли никакво време, тъй като той работи посреднощ.
Та взехме решението, че най-добре за всички ще бъде, ако приключа с кърменето, но това ме кара да се чувствам виновна и ме депресира много, но ако продължа по същия начин освен депресирана ще бъда и непосилна да се справя. Имам още кърма за ден два в камерата, след което трябва да започна с адаптирано.
Изобщо не ми се иска, но не издържам.
Чувствам се така сякаш съм лоша майка.
най-важното е вие двете да се чувствате добре. 
