Здравейте!
Имам две момиченца - едното е на 3 години и 4 месеца, а другото е на 1 година и 4 месеца.
От два дни съм в тиха паника - забелязах как малката ми дъщеричка не ме гледа често в очите. Това е еди ственото ми, но много силно притеснение. Иначе е много живо и жизнено дете. Проходи на 1 година и 1 месец и ходи без помощ и придържане у дома и за ръчичка навън. Обичя да и чета книжки и с интерес сама си сяда да си ги разлиства и разглежда, знае коя книжа коя е и ако поискам да ми донесе конкретна книжка без затруднение ще го направи. Гледа къде посочвам, дори и без да посочвам, ако кажа: "Ели, виж столчето за хранене", ще погледне към него. Играе с играчките на сестра си, но още не играят добре заедно.
Знае да казва няколко думички - мама, тате, кака, баба, дядо, капки, гъбки, чао, дай и още няколко. Знае и използва жестове - да посочи, да поиска, да каже чао, да каже здравей, да каже шшшшт с пръстче и да каже не-не с размахване на пръст.
Когато играе ми носи и на мен играчки да играем, храни ме наужким, храни куклите, дава им водичка, носи ми играчка да и я навия, за да работи.
Само, че забелязах, че няма чест очен контакт с мен. Със сестра си като че ли има, с баща си наблюдавам, че има, но не и с мен. Когато я повикам по име не се обръща да ме погледне, но ако кажа - "Ели, искаш ли водичка" -ще ми отговори или "Ели, моля те зарвори вратата" ще отиде и ше я затвори.
Отдавах го на това, че аз често и говорех, докато правя нещо друго и самата аз не я поглеждах, дори и когато сменях памперси (гледайки каката да не сътвори някоя беля или да и отговарям на безкрайните въпроси).
Имам ли повод за тревога? Да търся ли специалист? Мога ли да направя нещо по въпроса с по-добър очен контакт?
Виж целия пост
Имам две момиченца - едното е на 3 години и 4 месеца, а другото е на 1 година и 4 месеца.
От два дни съм в тиха паника - забелязах как малката ми дъщеричка не ме гледа често в очите. Това е еди ственото ми, но много силно притеснение. Иначе е много живо и жизнено дете. Проходи на 1 година и 1 месец и ходи без помощ и придържане у дома и за ръчичка навън. Обичя да и чета книжки и с интерес сама си сяда да си ги разлиства и разглежда, знае коя книжа коя е и ако поискам да ми донесе конкретна книжка без затруднение ще го направи. Гледа къде посочвам, дори и без да посочвам, ако кажа: "Ели, виж столчето за хранене", ще погледне към него. Играе с играчките на сестра си, но още не играят добре заедно.
Знае да казва няколко думички - мама, тате, кака, баба, дядо, капки, гъбки, чао, дай и още няколко. Знае и използва жестове - да посочи, да поиска, да каже чао, да каже здравей, да каже шшшшт с пръстче и да каже не-не с размахване на пръст.
Когато играе ми носи и на мен играчки да играем, храни ме наужким, храни куклите, дава им водичка, носи ми играчка да и я навия, за да работи.
Само, че забелязах, че няма чест очен контакт с мен. Със сестра си като че ли има, с баща си наблюдавам, че има, но не и с мен. Когато я повикам по име не се обръща да ме погледне, но ако кажа - "Ели, искаш ли водичка" -ще ми отговори или "Ели, моля те зарвори вратата" ще отиде и ше я затвори.
Отдавах го на това, че аз често и говорех, докато правя нещо друго и самата аз не я поглеждах, дори и когато сменях памперси (гледайки каката да не сътвори някоя беля или да и отговарям на безкрайните въпроси).
Имам ли повод за тревога? Да търся ли специалист? Мога ли да направя нещо по въпроса с по-добър очен контакт?
