Здравейте!
От известно време родата ме тормози за сватба и дете ,като че ли са се разделили на две групи едната все пита за сватба,а другата за бебе аз въобще не съм на този хал. Страдам си още от раздялата с приятеля ми и всички го знаят това и като ми кажат "Хайде сега ще си намериш друг" лошо ми става... Все едно да отида на пазара и хайде взимам от сергията мъжа на живота ми и хоп сватба и бебе.... А като почнат да ми обясняват как ако се "размотавам" още и ще си остана стара мома понеже ми остават според тях малко годинки до 30. (На 26 годни съм)
Предполагам че това е провокирано от знанието,че всевъзможни братовчедки,приятелки и колежки вече са семейни и някои чакат и второ дете и т.н.
Толкова пъти съм им обяснила как стоят нещата,но не те си знаят тяхното и вече тези коментари ме подтискват много. Разбира се че искам да намеря МЪЖА за себе си,но за момента такъв няма,то не че го търся под дърво и камък. В такъв момент съм,че предпочитам да съм вглъблена в работата си,но да си призная честно става ми малко мъчно,като гледам другите със собствените си семейства и не,не им завиждам,а тихично си страдам,че аз все още нямам собствено и когато постоянно ми се натяква,че нямам психически не се чувствам добре. След всеки един разговор с някой от родата ми се плаче и през почти 90% от времето се чувствам тъжна.
Тъжна съм за това,че никой не ме разбира и не вижда нещата през "моите очи" , а постоянно ми се натяква за нещата които не контролирам за момента и съответно няма какво да направя.
Не веднъж съм се опитвала да ги изолирам,но не се получава.
Има ли такива дами които са в моето положение или пък такива които са си сами по една или друга причина любовта ги е подминала...
Виж целия пост
От известно време родата ме тормози за сватба и дете ,като че ли са се разделили на две групи едната все пита за сватба,а другата за бебе аз въобще не съм на този хал. Страдам си още от раздялата с приятеля ми и всички го знаят това и като ми кажат "Хайде сега ще си намериш друг" лошо ми става... Все едно да отида на пазара и хайде взимам от сергията мъжа на живота ми и хоп сватба и бебе.... А като почнат да ми обясняват как ако се "размотавам" още и ще си остана стара мома понеже ми остават според тях малко годинки до 30. (На 26 годни съм)
Предполагам че това е провокирано от знанието,че всевъзможни братовчедки,приятелки и колежки вече са семейни и някои чакат и второ дете и т.н.
Толкова пъти съм им обяснила как стоят нещата,но не те си знаят тяхното и вече тези коментари ме подтискват много. Разбира се че искам да намеря МЪЖА за себе си,но за момента такъв няма,то не че го търся под дърво и камък. В такъв момент съм,че предпочитам да съм вглъблена в работата си,но да си призная честно става ми малко мъчно,като гледам другите със собствените си семейства и не,не им завиждам,а тихично си страдам,че аз все още нямам собствено и когато постоянно ми се натяква,че нямам психически не се чувствам добре. След всеки един разговор с някой от родата ми се плаче и през почти 90% от времето се чувствам тъжна.
Тъжна съм за това,че никой не ме разбира и не вижда нещата през "моите очи" , а постоянно ми се натяква за нещата които не контролирам за момента и съответно няма какво да направя.
Не веднъж съм се опитвала да ги изолирам,но не се получава.
Има ли такива дами които са в моето положение или пък такива които са си сами по една или друга причина любовта ги е подминала...
