Здравейте,
Наскоро завърших роман и в момента си търся редактор. Накратко, човек, с когото да работя върху стила, композицията, сюжета, персонажната система, идейните концепции и послания, лайтмотива и т.н. Искам да създам цялостен, комплексен наратив със стойностни диалози. Затова, ако имате познати, които са редактори или които са се занимавали с това, моля, свържете ме с тях по някакъв начин или ми ги препоръчайте.
Вече писах на няколко издателства по този повод, но те не работят с външни редактори. Не желая просто да пускам обява за работа, тъй като на проекта му е нужно време и внимание, а не коректор-ала-копирайтър за правописни грешки.
Имам следните наблюдения за българските издателства: вместо да работят върху суров материал, те предпочитат да получат вече готов за издаване труд, който е минал основна редакция и иска малко дооформяне, колкото да не е без нищо. И за да не кажа, че подбирането на заглавия е субективно решение, взимано от определени хора, направих проучване за естетиката като цяло.
Естетиката, като наука, съществува отскоро. Но естетическият вкус и естетическото възпитание са познати на хората от древни времена. Те са ръководният принцип, който формира изкуството. Въпреки това, естетиката се е считала за низше изкуство, тъй като се ръководи от чувствата. Те са смътни и неуправляеми, заради което на преден план се извежда логиката, чийто предмет е истината. Тя е висша наука, чието влияние е толкова силно, че можем да го видим дори в литературата, където на фикцията се отдава по-голяма почит, отколкото на който и да е друг жанр. На практика, не съществува класически български фентъзи роман, който да се нареди до заглавия като „Под игото“, „Железният светилник“, „Тютюн“ и пр. Да, има разкази и сборници с разкази, и популярни автори от ранга на Чехов, но пак не е достатъчно.
Като продължих да чета за естетиката, осъзнах че нещата, които се смятат за красиви и които носят наслада, се променят през вековете. Първоначално музиката се е смятала за производна на математиката – тя резонира с душата и я води до космически катарзис. После идва християнството с концепцията за любовта и единството на душата с тялото. През Средновековието математиката пак се връща като естетически принцип под формата на симетрия – съвършенство на цветове и форми. Следват идеализираните образи от митологични сцени, изместени от „възпитателната“ роля на изкуството, а тя – от суровия натурализъм, който вижда прекрасно дори в смъртта. Интересното за натуралистите е, че са гледали на душата като на предмет, на който могат да направят словесна аутопсия и да използват наученото да манипулират хората, създавайки свръхчовек. Това последното става особено популярно през 20 век, когато естетиката се е превърнала в средство за идеологична пропаганда.
И така… Идваме до наши дни. Какво е естетиката днес? Какво се смята за красиво в момента? И как оформя то литературата? Естествено, има класически концепции, които са още актуални, но има и нещо друго. Осъзнаването на това друго ще ни помогне да намираме и създаваме по-стойностни произведения. Ненапразно са казали, че като започваш отнякъде, започни от началото; от основите. Мимезисът и без друго се щура между хуманитарните науки, та защо не?
Виж целия пост
Наскоро завърших роман и в момента си търся редактор. Накратко, човек, с когото да работя върху стила, композицията, сюжета, персонажната система, идейните концепции и послания, лайтмотива и т.н. Искам да създам цялостен, комплексен наратив със стойностни диалози. Затова, ако имате познати, които са редактори или които са се занимавали с това, моля, свържете ме с тях по някакъв начин или ми ги препоръчайте.
Вече писах на няколко издателства по този повод, но те не работят с външни редактори. Не желая просто да пускам обява за работа, тъй като на проекта му е нужно време и внимание, а не коректор-ала-копирайтър за правописни грешки.
Имам следните наблюдения за българските издателства: вместо да работят върху суров материал, те предпочитат да получат вече готов за издаване труд, който е минал основна редакция и иска малко дооформяне, колкото да не е без нищо. И за да не кажа, че подбирането на заглавия е субективно решение, взимано от определени хора, направих проучване за естетиката като цяло.
Естетиката, като наука, съществува отскоро. Но естетическият вкус и естетическото възпитание са познати на хората от древни времена. Те са ръководният принцип, който формира изкуството. Въпреки това, естетиката се е считала за низше изкуство, тъй като се ръководи от чувствата. Те са смътни и неуправляеми, заради което на преден план се извежда логиката, чийто предмет е истината. Тя е висша наука, чието влияние е толкова силно, че можем да го видим дори в литературата, където на фикцията се отдава по-голяма почит, отколкото на който и да е друг жанр. На практика, не съществува класически български фентъзи роман, който да се нареди до заглавия като „Под игото“, „Железният светилник“, „Тютюн“ и пр. Да, има разкази и сборници с разкази, и популярни автори от ранга на Чехов, но пак не е достатъчно.
Като продължих да чета за естетиката, осъзнах че нещата, които се смятат за красиви и които носят наслада, се променят през вековете. Първоначално музиката се е смятала за производна на математиката – тя резонира с душата и я води до космически катарзис. После идва християнството с концепцията за любовта и единството на душата с тялото. През Средновековието математиката пак се връща като естетически принцип под формата на симетрия – съвършенство на цветове и форми. Следват идеализираните образи от митологични сцени, изместени от „възпитателната“ роля на изкуството, а тя – от суровия натурализъм, който вижда прекрасно дори в смъртта. Интересното за натуралистите е, че са гледали на душата като на предмет, на който могат да направят словесна аутопсия и да използват наученото да манипулират хората, създавайки свръхчовек. Това последното става особено популярно през 20 век, когато естетиката се е превърнала в средство за идеологична пропаганда.
И така… Идваме до наши дни. Какво е естетиката днес? Какво се смята за красиво в момента? И как оформя то литературата? Естествено, има класически концепции, които са още актуални, но има и нещо друго. Осъзнаването на това друго ще ни помогне да намираме и създаваме по-стойностни произведения. Ненапразно са казали, че като започваш отнякъде, започни от началото; от основите. Мимезисът и без друго се щура между хуманитарните науки, та защо не?
