Здравейте, иска ми се да споделя с някой и да получа мнение.
Разведена съм с дете на 4 години, по стечение на обстоятелствата детето ми основно е при баща си, но в край на сметка се разбираме и вече нямаме проблеми. След развода започнах нова работа и там срещнах друг мъж с който сме заедно и имаме дете на 2 месеца. Всичко беше цветя и рози до скоро.
От известно време мъжа с който съм в момента стана избухлив и заядлив. Обвинява ме, че не чистя достатъчно, ако сготвя манджата ми била кофти, заяжда се че съм била глупава, въпреки че по образование и реализация съм доста по - напред от него. Последното което ми заяви е, че не му се гледало дете на стари години (аз съм с 13 години по - млада от него). Вчера пак ме изнерви и просто спрях да му говоря и така вече втори ден се подминаваме вкъщи. В началото на връзката ни даваше мило и драго да сме заедно, въпреки че аз се дърпах, все пак успя да ме спечели с добро отношение и загриженост. Мечтаеше да живеем заедно и да имаме дете.
Не знам какво се промени от тогава, но си мисля, че се комплексира от мен и се опитва да ми смаже самочувствието. Той самия е споменавал, че се чуди, как момиче като мен е с него.
За сега все още го обичам(и аз не знам вече защо) и искам нещата да се оправят, но усещам, че съм на предела да си взема детето и да се изнеса.
Кофти ми е че на 30 години отново мога да остана сама и с две деца, кофти ми е не толкова за мен, аз ще се оправя, кофти ми е за децата и за родителите ми, че отново трябва да преживеят същото.
Вие какво бихте направили на мое място?
Само да спомена, че сме говорили много, промяна има да кажем седмица две и после пак същата песен...
Виж целия пост
Разведена съм с дете на 4 години, по стечение на обстоятелствата детето ми основно е при баща си, но в край на сметка се разбираме и вече нямаме проблеми. След развода започнах нова работа и там срещнах друг мъж с който сме заедно и имаме дете на 2 месеца. Всичко беше цветя и рози до скоро.
От известно време мъжа с който съм в момента стана избухлив и заядлив. Обвинява ме, че не чистя достатъчно, ако сготвя манджата ми била кофти, заяжда се че съм била глупава, въпреки че по образование и реализация съм доста по - напред от него. Последното което ми заяви е, че не му се гледало дете на стари години (аз съм с 13 години по - млада от него). Вчера пак ме изнерви и просто спрях да му говоря и така вече втори ден се подминаваме вкъщи. В началото на връзката ни даваше мило и драго да сме заедно, въпреки че аз се дърпах, все пак успя да ме спечели с добро отношение и загриженост. Мечтаеше да живеем заедно и да имаме дете.
Не знам какво се промени от тогава, но си мисля, че се комплексира от мен и се опитва да ми смаже самочувствието. Той самия е споменавал, че се чуди, как момиче като мен е с него.
За сега все още го обичам(и аз не знам вече защо) и искам нещата да се оправят, но усещам, че съм на предела да си взема детето и да се изнеса.
Кофти ми е че на 30 години отново мога да остана сама и с две деца, кофти ми е не толкова за мен, аз ще се оправя, кофти ми е за децата и за родителите ми, че отново трябва да преживеят същото.
Вие какво бихте направили на мое място?
Само да спомена, че сме говорили много, промяна има да кажем седмица две и после пак същата песен...
