Вашето детство.....какво беше и какво си спомняте?

  • 2 961
  • 44
# 30
Имах страхотно детство щастливо и безгрижно , но то свърши когато навърших 14г. За един ден пораснах с 10г. , татко почина. Майка имаше нужда от мен , а и нямах право да правя детински грешки. Cry
Моля се на Господ детето ми да няма същата съдба.
Виж целия пост
# 31
Много хубаво детство сме имали и двете със сестра ми. GrinningНе сме били богати,но сме били щастливи,без компютри и тем подобни неща като на днешно време. Добре са ни възпитали,имахме уважение едновременно с това и страх/в добрия смисъл/ от родителите си,слушахме ги, е понякога сме били непослушни де,но по -малко.
А днешните деца са като "разпасана команда "като гледам.....като се забодат на компятъра още от ей такива малки....и край ,това не е детство за мене.
Играехме на ластик,народна топка, със кукли-на майки и деца,на учители и ученици сме играли,на ръбче и сума ти такива....весело баше,....сега ще ме е страх да си пусно детето така само да си играе в махалата честно казано....
За цялото детство съм имала само една кукла Барби и още си я пазя облечена в булчинска рокля,която аз сама съм и я шила,такъв кеф ми е доставяло това, и сега като се прибера всеки път поглеждам куклата и се чудя как съм имала такова търпение да ушия такива миниатюрни обувчици от лачена кожа......пазили сме почти всичките си играчки  и сега ми е кеф да си ги гледам пак,а сега децата са заляти от играчки и са такива разсипници....ще дам всичко от себе си да възпитавам добре детето си ,моля се и някой ден да попадне и в добра среда от приятели с които да общува Praynig Wink
Виж целия пост
# 32
Прекрасно детство имах!
Най-ярките ми спомени са свързани с дядо, най-прекрасния човек на света (толкова ми, липсваш, деденце Hug))
Виж целия пост
# 33
Имах невероятно щастливо и безгрижно детство.
Най- яркият ми спомен е как съм болна от гнойна ангина, а баща ми ме буди през нощта да си пия антибиотика. Носи ми бисквита, която да хапна преди това и чаша вода.
Също с умиление си спомням режима на тока, гушкам се в мама, която се опитва да ме убеди да си изям супата, преди да е изстинала.
Разчувствах се... Cry
Виж целия пост
# 34
Twisted Evil летата на село, игрите на въже и ластик пред блока, трепета с които се качвах на влака и отивах на село при баба, където всичко беше по вкусно - филиите с масло и червен пипер, Палачинките на  туча, яденето на зарзали и зелени сливи, отарашването на съседската градина, возенето на каруца........................
толкова много мили спомени  Peace
Виж целия пост
# 35
Моето детство беше щастливо,с едно единствено тъмно петно-нямах си село.Всички приятелчета лятото при бабите на село,а моите и двете живеят баш на центъра на града.Това беше трагичното на моето детство.Летата прекарвах предимно на плажа,а вечер на нашата улица се събирахме много деца,повечето летовници и играехме до премала.Мисля,че и децата ми имат щастливо детство.Само дето ежедневното ходене на плаж не ги удовлетворява.За тях лятна почивка означава непременно да са някъде на друго място и да са в хотел.Това им харесва на моите деца.Аз не бях толкова претенциозна.
Виж целия пост
# 36
Много ми е мъчно за детството .......... Rolling Eyes.
Безгрижно и много красиво.
Колко беше хубаво на село със цялата тайфа........  Mr. Green...лудории ,обиколки с колела......
Всичко възможно ще направя да подаря на децата ми  Hug, едно такова детство като моето.......... Party.
Виж целия пост
# 37
Асфалтно детство...Пред блока, с топка...Постоянните реплики "Внимавай да не те блъсне кола"...Досадните съседки, които постоянно обясняваха на майка ми колко съм невъзпитана Laughing...Върбата в градинката, по която се катерехме и се чувствахме скрити и си разказвахме различни измислени истории...Футбола,когато играехме момичета и момчета в градинката, а после ни се караха,че сме стъпкали тревата  Laughing Криеницата...Големите батковци, които все се заяждаха с нас...Магазинчето на дядо ми, което ни беше сборен пункт....Хубаво детство Heart Eyes Все още смятам онзи апартамент и онзи блок за мой истински дом...Не Каршака, не София.... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 38
 Имах прекрасно детство - щастливо, весело, свободно, интересно. Прекрасни спомени. Дано и моите деца да имат такова, но тази свобода и безгрижие които имахме ние ...едва ли.
Виж целия пост
# 39
Детството ми беше страхотно, толкова много си играехме и беснеехме. Спомням си, че играехме на засади /разновидност на стражари и апаши, само че няма апаши , а всички са добри/, скачахме на ластик, беряхме зелени, кисели джанки. И досега пролетта има за мен вкус на джанки. По късно /тийнейджърските ми години/ се събирахме по разни дворчета и градинки - пушехме /големи келеши и келешки бяхме/, говорехме си щуротии, слушахме музика , криехме се от кварталния.
Виж целия пост
# 40
Израстнах пред кооперацията с децата.Играехме на много игри,които децата ми никога няма да играят.Те останаха в миналото.Никога няма да забравя баба,която се грижеше за мен от раждането ми.Не съм ходила на ясли и градини тя ми беше слънцето и въздуха.Първата ми любов във втори клас със съседското момче.Имаше руси коси и сини очи и беше толкова красив....Игрите на футбол с момчетата пак заради русия красавец,игрите на кукли с приятелката ми,хубавите Нови години у дома.После гимназията,бригадите,пролетните карнавали...първата страстна любов...и детството ми свърши неусетно...
Виж целия пост
# 41
    Луда работа, какво да ви разправям.Вечно с момчатиите, то бой , то катерене по дърветата като една маймуна.По баирите с картоните лете, с найлоните зиме-вардааа, че ида!Тормозех горките жуотинки, все мъкнех котета и птички  у нас (естествено саморъчно от мен свалени от гнездата им ooooh!).Горката ми майчица #CrazyАа, гущери и змии също съм и водила на гости.На село цяло лято обикалях горите с братовчеди и приятели. Все одрана и ожулена от коприва по краката. EmbarassedИ да ви кажа много ланготех, ей тъй на за спорта.
    Обаче пък и с култура се занимавах , да не си помислите, че съм била само хулиганка.То концерти , то театри самодейни.И рисувах, ама много, до там , че чак на котката налитах да и правя бодиарт.Ако не знайти- аз съм откривателка на туй изкуство за селските баби непонятно.И докарващо им сърдечни спазми, като им изскочи от хамбара един котак в най -невероятни багри Shocked,да се чудят що за див дзвер им е нападнал селскостопанската продукция.
    Е, сега, нивата и тютюна също не ми се разминаваше, ама то трябва баланс да има в тоз живот, не мой само игра до пръсване.
    А в училище бях примерна , не много силна , но поне кротувах...освен в междучасията.С Мигленчето Ангелова ни е преподавала една и съща учителка, лека и пръст.Ама Миглена е била още в младините и.Много ме мъчеше тая жена, обаче и аз съм корава, хич не се поддавам на обработка.Доста по-късно ми дойде акъла в главата.Ех, детство...Дали дъщеря ми ще има такива хубави спомени.Дай Боже, децата ни да растат мирно и щастливо!!!
Виж целия пост
# 42
Детските ми години си спомням със умиление и носталгия. Помня игрите около блока, разходките с родителите ми в парка почти всяка събота и неделя, лудите приключения покрай реката, изследването на канализационните тръби и т.н. Жалко, че нямах баба и дядо на село, за да ходя при тях през лятото, но и в града съм се забавлявала достатъчно.
Юношеските ми години бяха пълни с доста болка и разочарования. От момента, когато почнах да изказвам собственото си мнение и да се опитвам да го отстоявам, когато се възпротивих на това да бъда винаги "послушното момиче на татко", започнаха и проблемите. Имаше кавги, бой, плач, наказания. Ежедневието  ми беше  - училище, а след това писане на домашни вкъщи. На първата си дискотека отидох чак като станах студентка.
Студенството ми беше сбъдната приказка и ако не бяха нашите да ми го вгорчават отвреме навреме щеше да е перфектно.Там срещнах и достойният спътник в моя живот - съпругът ми. Оженихме се 1 месец след държавния изпит. Най-накрая държах собствения си живот в свои ръце!
Виж целия пост
# 43
Имах невероятно детство! С най-добрите и обичащи родители, с най-лудата тайфа. Побърквахме квартала, какви ли не щуротии измисляхме, от сутрин до вечер не се спирахме... Пазя много топли спомени от това време. Най-хубавото е, че с приятелите от детството си все още сме заедно и често си спомняме за онова време...  Hug
За съжаление обаче съм сигурна, че Бранко, а и другите деца няма да имат такова детство, защото времената страшно се промениха. След пет-шест години няма да можем да ги изтръгнем от компютрите...
Виж целия пост
# 44
Моето детство беше супер яко, имам си много яки спомени от него.
Яд ме е, че Ния няма да изживее такова.
Бях постоянно навън, имах си любими играчки и т.н.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия