Много мъчно ми стана. Моите съболезнования.
Лека й пръст.
Лека й пръст.
Mного боли,а сълзите не спират!
- Публикувана: 16 ноем. 2006, 09:03 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2006, 10:58 ч.
# 45
18 ноем. 2006, 14:36 ч.
Виж целия пост
# 46
18 ноем. 2006, 16:56 ч.
много ми стана мъчно. Сетих се за моето бабче и аз си поплаках. На 7.08 се навършваха 2 години от смъртта и и точно тогава се роди сина ми....може би има нещо в това съвпадение, незнам.
Моите съболезнования.
Виж целия пост
Моите съболезнования.
# 47
18 ноем. 2006, 17:00 ч.
Съжалявам за загубата ти 
Моята маминка почти ме е отгледала, все в тях исках да живея, не при нашите
Толкова ласки и обич от майка си не съм получавала...По стечение на обстоятелствата продължавам да живея с баба и дядо 
Вече са доста възрастни, но със същата любов се грижат сега за моето дете. А часовникът тиктака и животът им е на привършване...
Виж целия пост
Моята маминка почти ме е отгледала, все в тях исках да живея, не при нашите
Толкова ласки и обич от майка си не съм получавала...По стечение на обстоятелствата продължавам да живея с баба и дядо Вече са доста възрастни, но със същата любов се грижат сега за моето дете. А часовникът тиктака и животът им е на привършване...
# 48
18 ноем. 2006, 17:29 ч.
Моите съболезнования,миличка!
И аз съм отгледана от моята "маминка".Дори като малка на нея съм викала "мамо",а на майка ми "бабо".Сега когато от 2 години не живея при тях ми е толкова мъчно,постоянно се притеснявам да не им се случи нещо.Не знам как бих го преживяла.За мен те са повече от родители.
Другата ми баба почина преди малко повече от месец-две седмици преди сватбата ми ,за която толкова много се радваше и на която не успя да присъства-Господ я прибра преди това.Най-лошото беше че се бяхме скарали малко и аз не успях да и поискам прошка и да и кажа колко я обичам.Научих за смъртта и едва след погребението,не ми казали заради някакви поверия че бъдеща булка не трябвало да присъства.И така дори не можах да си взема сбогом с нея...
Виж целия пост
И аз съм отгледана от моята "маминка".Дори като малка на нея съм викала "мамо",а на майка ми "бабо".Сега когато от 2 години не живея при тях ми е толкова мъчно,постоянно се притеснявам да не им се случи нещо.Не знам как бих го преживяла.За мен те са повече от родители.
Другата ми баба почина преди малко повече от месец-две седмици преди сватбата ми ,за която толкова много се радваше и на която не успя да присъства-Господ я прибра преди това.Най-лошото беше че се бяхме скарали малко и аз не успях да и поискам прошка и да и кажа колко я обичам.Научих за смъртта и едва след погребението,не ми казали заради някакви поверия че бъдеща булка не трябвало да присъства.И така дори не можах да си взема сбогом с нея...
# 51
10 дек. 2006, 20:57 ч.
Животът е единствената клопка от която никой не се е отървал жив.Човекът живее дотогава докато споменаваш името му.
Мъртвите и те са някога живели!
Със целувки славили са любовта.
И само за едно са те умрели-
Да продължи живота на Света !
Виж целия пост
Мъртвите и те са някога живели!
Със целувки славили са любовта.
И само за едно са те умрели-
Да продължи живота на Света !
# 53
10 дек. 2006, 23:48 ч.
Много съжалявам, мила. Искрени съболезнования. Изминаха 40 дни откакто загубих моята баба, с времето все по-силно усещам как я няма 
Виж целия пост
# 54
11 дек. 2006, 00:10 ч.
Мойте съболезнования за маминката ти 
, дано е на по - доброто място.
Разбирам мъката ти...така аз се събуждах в годините и осъзнавах, че няма на кой да кажа бабо, дядо, след това нямаше на кой да кажа мамо, после нямаше на кой да кажа татко.....отдавна не см изричала тези обръщения, може би само на ум, когато си говоря мислено с тях....забравих - в съня си крещя....
Виж целия пост
, дано е на по - доброто място. Разбирам мъката ти...така аз се събуждах в годините и осъзнавах, че няма на кой да кажа бабо, дядо, след това нямаше на кой да кажа мамо, после нямаше на кой да кажа татко.....отдавна не см изричала тези обръщения, може би само на ум, когато си говоря мислено с тях....забравих - в съня си крещя....
# 57
11 дек. 2006, 10:26 ч.
Приеми моите най- искренни съболезнования!
Знам какво е да загубиш близък. Бъди сигурна, че твоята маминка е знаела, колко много я обичаш и е напуснала този свят без мъки и спокойна в съня си. Оставила е следа следа себе си, има кой да я помни със сърцето си и до като вие я пазите в спомените си, тя ще там до вас
Виж целия пост
Знам какво е да загубиш близък. Бъди сигурна, че твоята маминка е знаела, колко много я обичаш и е напуснала този свят без мъки и спокойна в съня си. Оставила е следа следа себе си, има кой да я помни със сърцето си и до като вие я пазите в спомените си, тя ще там до вас
# 58
11 дек. 2006, 10:48 ч.
Приеми и моите съболезнования.В момента съм в същата ситуация само малко по-различна.Има теми за свекърви,не искам да коментирам подробно съдържанието им.Мама е с инсулт в болница,звъни телефона и научаваме,че и свекърва ми е в болница.Мъжът ми заминава ,връща се и казва,че е по-добре.Вчера ставаме и телефона звъни,починала е сутринта.Момичета,боли и изведнъж разбираш,че всички дразги и приказки са нещо маловажно и глупаво,че може по друг начин. Но е късно и нищо не можеш да направиш.Сега се моля мама да оживее,страхувам се да не се изпусна ,с поведението си да покажа,че се е случило непоправимото..Тя знае,че свекърва ми е в болница,но не знае,че е починала.Ужаса на тези часове никога няма да забравя и сега се моля майчицата ми да оживее.
Виж целия пост
Препоръчани теми