Здравейте,
усещам, че имам нужда да споделя за ситуацията в която попаднах защото ми повлия изключително объркващо и изтощително на психиката. Давам си сметка, че случилото се е изключително глупаво и може би не заслужава даже моето внимание, но все пак имам нуждата да го излея някъде, ще ви помоля да не се пишат осъдителни коментари, аз си се съдя достатъчно, че допуснах такова нещо
На 30 год. съм и съм порастнала в чужбина, майка съм и имам сериозна връзка на семейни начела вече 13 год. Преди повече от година загубих баща си от ковид, до този момент не се бях сблъсквала със загуба и смърт на близък човек и се намирах в много особен труден емоционален момент. Малко след случилото се случайно попаднах на профил на един мой съученик, който не съм виждала от 2007ма година, тоест от както ходихме в едно и също училище в съответната държава и просто го добавих. Той веднага започна да ми пише.. общи приказки, какво ни се е случило до тук в живота и т.н. Аз съм интровертен човек, всичките ми приятелства са дългогодишни и много трудно, почти невъзможно допускам нови хора до себе си, но той все едно ме усети и започна да ми пише всеки божи ден, да споделя неща от живота, ежедневието си, да ми праща снимки, беше забавен, задаваше ми много въпроси, показваше ми, че се интересува от мен, постоянно намекваше колко сме еднакви с него.. разговорите ставаха дълги и всекидневни, предразположи ме да започна да споделям повече за какво ли не, тази комуникация в този момент след прясната загуба на баща ми започна да ми действа разведряващо, свежо и всеки ден знаех, че ще ми пише, не знам как да го обясня усещах го правилно и в правилния момент, станахме си доста близки, започнаха теми от интимен характер, размяна на някои по-разголени снимки...нещо, което никога не бях правила до онзи момент. В същото време в моята си връзка усещах еднообразие, често неразбиране и т.н. Тази интензивна комуникация продължи около 4 месеца.. тук трябва да кажа, че въпросния човек беше необвързан, когато започнахме да комуникираме и изведнъж след 4 месеца той рязко се дръпна не изцяло, но не беше същото. В това време аз съм в България, а той е там където е..не е българин, а скандинавец така.. питах го дали все още е необвързан, той започна да ми пише с по няколко думи, отговорите започнаха да отнемат часове, та даже и дни.. в крайна сметка той ми каза, че все още е необвързан, но е интровертен тип, който има нужда от пространство, че аз го карам да се чувства буквално думите бяха ¨sky high¨ и има нужда да се концентрира върху реалността. За мен това бяха тотални глупости, но му казах, че това е окей за мен, но при бъдещата си комуникация с други хора да знае, че не е окей да оставяш грешни впечатления у хората, след всичко което сме си споделяли и времето, което сме прекарали макар и онлайн и в един момент да се отдръпнеш така без обяснение, защото ако не го бях питала едва ли щеше сам да го разясни и тогава аз прекъснах комуникацията, спрях да пиша и край, стана ми изключително тъпо тогава, за пръв път така да се разкрия толкова естествено пред някой и той изведнъж да се покрие
.. Той изчезна за може би седмица от социалните мрежи, след което се появи отново и започна да ми реагира на разни сторита, които качвах и пак да се пробва да ми пише по изречение, на което аз или реагирах с like или отговарях с буквално по една дума, супер студено. Така това продължи месец и половина и аз смятах, че е край, спрях да го мисля, приех, че хората са такива каквито са и толкова. Дойде време за пътуване, заминах за въпросната държава да посетя семейството си и като пристигнах си качих стори с локацията ми, той ми писа и така от там комуникацията ни рязко се възроди. Започнахме да си пишем и говорим пак постоянно, вече бяхме на 20 мин един от друг, питах го пак дали има приятелка вече и какво се случи, изключително трудно и болезнено едва призна, че от месец и нещо тоест от тогава, когато се отдръпна има приятелка, но не било нищо сериозно, никой не знаел за връзката им, било много приватно и т.н, не бил влюбен, но му било спокойно, тъй като в последствие се оказа, че той има хронично заболяване chronic fatigue syndrome, да.. много е популярно в чужбина и тя му помагала в тежките му дни. Не искал да ми казва за да не се развалят нещата между нас. Аз казах, че между нас неща няма и съответно няма какво да се развали. Даже не мога да кажа как точно цялото нещо прерастна в sexting, размяна на съобщение и видеа със сексуално съдържание и отново писане всеки ден, имам чувството, че не бях аз, не бях на себе си.. толкова кофти избори никога не съм правила винаги съм била разумен и здравомислещ човек, а сега за пръв път го карах на импулс и емоция. Исках да го видя, да го срещна.. смятам най-логичното нещо след като разговаряш с някого по този начин, той обаче започна страшно да ме разиграва, да изчезва, да ми дава абсолютно разностранни сигнали... един ден е супер мил и загрижен, на следващия все едно говоря с тотално друг човек. Това започна страшно да ми влияе на емоциите, чувствах се в някакъв кръг, капан от който не мога да изляза, в същото време се бях все едно закачила за него и той за мен. Опитвах се да приключа контакт, но в момента, в който спирах да пиша, той се активизираше. Той започна страшно много да се интересува уж от България, научи градове, места, думи, подробности за културата.. и каза, че плана му е да се премести да живее в България 
не, че го вярвах, но тези разговори на тази тема също зачестиха, правеше планове, идеи какво ли не.. през времето, което прекарах там в тази страна, ние така и не се видяхме въпреки, че бяхме на буквално 20 мин разстояние. Той каза, че не се чувства достатъчен за мен буквално, че е страхлив, което е факт и това си пролича постепенно във времето. Аз се прибрах в БГ и естествено комуникацията продължи, той започна да демонстрира някаква ревност от разстояние, къде ходя, какво правя с кой и т.н. Аз винаги съм била честна, той знаеше за моята ситуация, че имам връзка, дете и за целия ми живот. Оказа се, че този човек не умее да се извинява, извиненията в дадени ситуации бяха, ти не си разбрала правилно или ти не разбираш хумора ми, не смятам, че те разигравам или си играя с теб, ти не разбираш, имаме културни различия, а пък аз съм порастнала там където е той 
Когато изчезнеше с часове или ден два винаги се извиняваше със здравословното си състояние, че не е бил онлайн, защото социалните мрежи го натоварват психически, а в същото време аз съм проверявала и виждала, че харесва снимки на други жени, които примерно са били качени преди 1ч.. а на моето съобщение от преди 7 часа няма респонс. Така, всичко това продължава близо година, като аз всячески се опитвам да се откъсна, трих го от соц. мрежа, пожелавах му успех и щастие в живота, казвах сбогом, деактивирах си собствения профил.. какво ли не и все нещо не ми се получаваше, хем се чуствам зле, усещам се страшно объркана и как това почва да ми влияе на ежедневието, психиката, постоянно телефона ми е в ръцете, получавам съобщения в 3, 4, 5 през ноща. Той ми говореше как не харесва момичето с което е, че не я обича и иска да приключи с нея, че никога не е говорил с никой друг толкова колкото с мен, нито бивши, приятели, семейство.. че няма интерес към други хора, че иска да се срещнем в България и като си отида там в другата държава също, не знам си какво да ми покажел, да правим заедно разни неща, планове, истории в същото време пак различни сигнали, един ден едно, на следващия съвсем друго и така докато аз отново заминах, за съответната държава, в никакъв случай не заради него, аз така си пътувам 2 пъти годишно и вече е минала 1на цяла година в тази странна токсична комуникация и ситуация за мен.. този човек ми звъни, казва как скоро ще се видим, че вече е необвързан, но да се видим без очаквания един към друг просто така casual, питам го отново сигурен ли си, че всичко е приключило той ме уверява, че да.. сам е, но аз вече толкова познавам това повтарящо се поведение в него, че бях сигурна, че ме лъже отново. Тук идва края, пак сме на едно място, той една цяла седмица се оплаква от хронична умора и симптоми и ми казва, че се надява много скоро да се срещнем и да измислим нещо.. и изчезва за ден и половина за пореден път при което аз просто страшно се ядосах, знаех коя е уж бившата му приятелка и импулсивно и писах съобщение, питах я директно дали са заедно. Тя ми отговори, че са заедно и са се разделили за кратко на скоро, тя не е искала контакт с него по време на раздялата им, но той я търсил всеки ден и в крайна сметка му дала втори шанс разбира се тя ме пита коя съм, аз и разказах на кратко. Бяхме много учтиви една към друга, сподели ми, че от началото е имала съмнения за него и че не е толкова шокирана от това, което разбира сега. Тя говори с него, докато си пишеше с мен, той започна да я лъже разбира се, тя поиска от мен да и пратя снимки от наши разговори като доказателство, той в крайна сметка призна и накрая мисля момичето разбра, че аз казвам истината.. не знам какво и е говорил, но тя реши да му даде последен шанс, момичето е на 22 и аз им пожелах успех. Написах му едно кофти последно съобщение и той ме блокира. Чувствам се освободена и същевременно страшно използвана, излъгана, разигравана.. та даже не разбрах защо? Единственото очакване, което имах към този човек беше просто да се срещнем, та ние се познаваме от 17 годишни.. Всичко останало, беше една емоция, нещо ново и различно за мен, в живота си съм имала една единствена връзка с бащата на детето ми, което не ме оправдава, но просто така се чувствах тогава. Имам чувството, че този човек провокира да изкарам най-лошите качества в себе си, които даже не знаех, че може да имам.. та това да пиша на непознато момиче, да разкривам какво се е случвало докато той е бил с нея и едновременно всеки ден с мен под друга форма, като знам, че ще нараня. Да не мога с месеци да се откъсна от този омагьосан кръг въпреки, че знаех, че всичко е лъжа и игра.. Опитвам се да се разбера, този човек, нарцисист ли беше, психопат или какво. Защо си позволих да попадна в подобен филм, мазохист ли съм? Просто ме е срам от себе си, ако някой има подобен опит или просто ме разбира, моля да сподели мнение и как да се отърся от тази взаимна токсичност, която си причинихме. Извинете ме за дългия пост, той можеше и по-дълъг да стане, но спестих доста.
Виж целия пост
усещам, че имам нужда да споделя за ситуацията в която попаднах защото ми повлия изключително объркващо и изтощително на психиката. Давам си сметка, че случилото се е изключително глупаво и може би не заслужава даже моето внимание, но все пак имам нуждата да го излея някъде, ще ви помоля да не се пишат осъдителни коментари, аз си се съдя достатъчно, че допуснах такова нещо
На 30 год. съм и съм порастнала в чужбина, майка съм и имам сериозна връзка на семейни начела вече 13 год. Преди повече от година загубих баща си от ковид, до този момент не се бях сблъсквала със загуба и смърт на близък човек и се намирах в много особен труден емоционален момент. Малко след случилото се случайно попаднах на профил на един мой съученик, който не съм виждала от 2007ма година, тоест от както ходихме в едно и също училище в съответната държава и просто го добавих. Той веднага започна да ми пише.. общи приказки, какво ни се е случило до тук в живота и т.н. Аз съм интровертен човек, всичките ми приятелства са дългогодишни и много трудно, почти невъзможно допускам нови хора до себе си, но той все едно ме усети и започна да ми пише всеки божи ден, да споделя неща от живота, ежедневието си, да ми праща снимки, беше забавен, задаваше ми много въпроси, показваше ми, че се интересува от мен, постоянно намекваше колко сме еднакви с него.. разговорите ставаха дълги и всекидневни, предразположи ме да започна да споделям повече за какво ли не, тази комуникация в този момент след прясната загуба на баща ми започна да ми действа разведряващо, свежо и всеки ден знаех, че ще ми пише, не знам как да го обясня усещах го правилно и в правилния момент, станахме си доста близки, започнаха теми от интимен характер, размяна на някои по-разголени снимки...нещо, което никога не бях правила до онзи момент. В същото време в моята си връзка усещах еднообразие, често неразбиране и т.н. Тази интензивна комуникация продължи около 4 месеца.. тук трябва да кажа, че въпросния човек беше необвързан, когато започнахме да комуникираме и изведнъж след 4 месеца той рязко се дръпна не изцяло, но не беше същото. В това време аз съм в България, а той е там където е..не е българин, а скандинавец така.. питах го дали все още е необвързан, той започна да ми пише с по няколко думи, отговорите започнаха да отнемат часове, та даже и дни.. в крайна сметка той ми каза, че все още е необвързан, но е интровертен тип, който има нужда от пространство, че аз го карам да се чувства буквално думите бяха ¨sky high¨ и има нужда да се концентрира върху реалността. За мен това бяха тотални глупости, но му казах, че това е окей за мен, но при бъдещата си комуникация с други хора да знае, че не е окей да оставяш грешни впечатления у хората, след всичко което сме си споделяли и времето, което сме прекарали макар и онлайн и в един момент да се отдръпнеш така без обяснение, защото ако не го бях питала едва ли щеше сам да го разясни и тогава аз прекъснах комуникацията, спрях да пиша и край, стана ми изключително тъпо тогава, за пръв път така да се разкрия толкова естествено пред някой и той изведнъж да се покрие
.. Той изчезна за може би седмица от социалните мрежи, след което се появи отново и започна да ми реагира на разни сторита, които качвах и пак да се пробва да ми пише по изречение, на което аз или реагирах с like или отговарях с буквално по една дума, супер студено. Така това продължи месец и половина и аз смятах, че е край, спрях да го мисля, приех, че хората са такива каквито са и толкова. Дойде време за пътуване, заминах за въпросната държава да посетя семейството си и като пристигнах си качих стори с локацията ми, той ми писа и така от там комуникацията ни рязко се възроди. Започнахме да си пишем и говорим пак постоянно, вече бяхме на 20 мин един от друг, питах го пак дали има приятелка вече и какво се случи, изключително трудно и болезнено едва призна, че от месец и нещо тоест от тогава, когато се отдръпна има приятелка, но не било нищо сериозно, никой не знаел за връзката им, било много приватно и т.н, не бил влюбен, но му било спокойно, тъй като в последствие се оказа, че той има хронично заболяване chronic fatigue syndrome, да.. много е популярно в чужбина и тя му помагала в тежките му дни. Не искал да ми казва за да не се развалят нещата между нас. Аз казах, че между нас неща няма и съответно няма какво да се развали. Даже не мога да кажа как точно цялото нещо прерастна в sexting, размяна на съобщение и видеа със сексуално съдържание и отново писане всеки ден, имам чувството, че не бях аз, не бях на себе си.. толкова кофти избори никога не съм правила винаги съм била разумен и здравомислещ човек, а сега за пръв път го карах на импулс и емоция. Исках да го видя, да го срещна.. смятам най-логичното нещо след като разговаряш с някого по този начин, той обаче започна страшно да ме разиграва, да изчезва, да ми дава абсолютно разностранни сигнали... един ден е супер мил и загрижен, на следващия все едно говоря с тотално друг човек. Това започна страшно да ми влияе на емоциите, чувствах се в някакъв кръг, капан от който не мога да изляза, в същото време се бях все едно закачила за него и той за мен. Опитвах се да приключа контакт, но в момента, в който спирах да пиша, той се активизираше. Той започна страшно много да се интересува уж от България, научи градове, места, думи, подробности за културата.. и каза, че плана му е да се премести да живее в България не, че го вярвах, но тези разговори на тази тема също зачестиха, правеше планове, идеи какво ли не.. през времето, което прекарах там в тази страна, ние така и не се видяхме въпреки, че бяхме на буквално 20 мин разстояние. Той каза, че не се чувства достатъчен за мен буквално, че е страхлив, което е факт и това си пролича постепенно във времето. Аз се прибрах в БГ и естествено комуникацията продължи, той започна да демонстрира някаква ревност от разстояние, къде ходя, какво правя с кой и т.н. Аз винаги съм била честна, той знаеше за моята ситуация, че имам връзка, дете и за целия ми живот. Оказа се, че този човек не умее да се извинява, извиненията в дадени ситуации бяха, ти не си разбрала правилно или ти не разбираш хумора ми, не смятам, че те разигравам или си играя с теб, ти не разбираш, имаме културни различия, а пък аз съм порастнала там където е той Когато изчезнеше с часове или ден два винаги се извиняваше със здравословното си състояние, че не е бил онлайн, защото социалните мрежи го натоварват психически, а в същото време аз съм проверявала и виждала, че харесва снимки на други жени, които примерно са били качени преди 1ч.. а на моето съобщение от преди 7 часа няма респонс. Така, всичко това продължава близо година, като аз всячески се опитвам да се откъсна, трих го от соц. мрежа, пожелавах му успех и щастие в живота, казвах сбогом, деактивирах си собствения профил.. какво ли не и все нещо не ми се получаваше, хем се чуствам зле, усещам се страшно объркана и как това почва да ми влияе на ежедневието, психиката, постоянно телефона ми е в ръцете, получавам съобщения в 3, 4, 5 през ноща. Той ми говореше как не харесва момичето с което е, че не я обича и иска да приключи с нея, че никога не е говорил с никой друг толкова колкото с мен, нито бивши, приятели, семейство.. че няма интерес към други хора, че иска да се срещнем в България и като си отида там в другата държава също, не знам си какво да ми покажел, да правим заедно разни неща, планове, истории в същото време пак различни сигнали, един ден едно, на следващия съвсем друго и така докато аз отново заминах, за съответната държава, в никакъв случай не заради него, аз така си пътувам 2 пъти годишно и вече е минала 1на цяла година в тази странна токсична комуникация и ситуация за мен.. този човек ми звъни, казва как скоро ще се видим, че вече е необвързан, но да се видим без очаквания един към друг просто така casual, питам го отново сигурен ли си, че всичко е приключило той ме уверява, че да.. сам е, но аз вече толкова познавам това повтарящо се поведение в него, че бях сигурна, че ме лъже отново. Тук идва края, пак сме на едно място, той една цяла седмица се оплаква от хронична умора и симптоми и ми казва, че се надява много скоро да се срещнем и да измислим нещо.. и изчезва за ден и половина за пореден път при което аз просто страшно се ядосах, знаех коя е уж бившата му приятелка и импулсивно и писах съобщение, питах я директно дали са заедно. Тя ми отговори, че са заедно и са се разделили за кратко на скоро, тя не е искала контакт с него по време на раздялата им, но той я търсил всеки ден и в крайна сметка му дала втори шанс разбира се тя ме пита коя съм, аз и разказах на кратко. Бяхме много учтиви една към друга, сподели ми, че от началото е имала съмнения за него и че не е толкова шокирана от това, което разбира сега. Тя говори с него, докато си пишеше с мен, той започна да я лъже разбира се, тя поиска от мен да и пратя снимки от наши разговори като доказателство, той в крайна сметка призна и накрая мисля момичето разбра, че аз казвам истината.. не знам какво и е говорил, но тя реши да му даде последен шанс, момичето е на 22 и аз им пожелах успех. Написах му едно кофти последно съобщение и той ме блокира. Чувствам се освободена и същевременно страшно използвана, излъгана, разигравана.. та даже не разбрах защо? Единственото очакване, което имах към този човек беше просто да се срещнем, та ние се познаваме от 17 годишни.. Всичко останало, беше една емоция, нещо ново и различно за мен, в живота си съм имала една единствена връзка с бащата на детето ми, което не ме оправдава, но просто така се чувствах тогава. Имам чувството, че този човек провокира да изкарам най-лошите качества в себе си, които даже не знаех, че може да имам.. та това да пиша на непознато момиче, да разкривам какво се е случвало докато той е бил с нея и едновременно всеки ден с мен под друга форма, като знам, че ще нараня. Да не мога с месеци да се откъсна от този омагьосан кръг въпреки, че знаех, че всичко е лъжа и игра.. Опитвам се да се разбера, този човек, нарцисист ли беше, психопат или какво. Защо си позволих да попадна в подобен филм, мазохист ли съм? Просто ме е срам от себе си, ако някой има подобен опит или просто ме разбира, моля да сподели мнение и как да се отърся от тази взаимна токсичност, която си причинихме. Извинете ме за дългия пост, той можеше и по-дълъг да стане, но спестих доста. 
Как имаш настроение да се хабиш за такива глупости, щом си имаш вече и дете...