Здравейте. Интересно ми е да споделите как са нещата при вас или просто да си поговорим. Става въпрос когато родителите останат сами поради загуба на половинката им. При нас майка ми остана сама. Ние сме в друг град. Пътуваме възможно най-често да я посещаваме с децата. Имаме три деца. Вариант за живеене при нея не е много ок от към мъжа ми. А и ние си имаме друг живот на друго място. На нея и е тежко сама. Не ни натоварва, но се вижда. Няма приятелки с които да поддържа постоянно връзка та да се разсейва малко. Като цяло не е минало и много време от загубата й. На мен ми е криво и се чувствам някак виновна че тя е сама😔 не искам да губя моя живот. Моля споделете вие как се справяте с подобно нещо. Знам че има различни семейства, някои живеят заедно, друго пък са по чужбина, а родителите им тук.
Виж целия пост
Когато възрастните родители останат сами
- Публикувана: 1 юли 2022, 15:55 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2022, 10:32 ч.
# 1
1 юли 2022, 16:06 ч.
Сама съм от 16 годиин.
Нямам възможност за жиив контакти, малко са ми на брой, имам причини.
От известно време един син е при мен, свикнах, ще мие зор известно време като замине, но все казвам, че няма да застана на пътя на никого, техен живот е, да си го решават както им харесва.
Проблем са доходите ,добавят ми, наемам хора за мъжка работа като се наложи.
Няма място за притеснение, веднъж ,два пъти месечно стигат, пък и е добре да се отремонтира нещо, да се помогне, ако самотникът не може, то не се смогва като навъртиш години, ако си на село.
Това мога да кажа.
Докато е на крак ,с акъл, човек се справя с малко помощ.
Виж целия пост
Нямам възможност за жиив контакти, малко са ми на брой, имам причини.
От известно време един син е при мен, свикнах, ще мие зор известно време като замине, но все казвам, че няма да застана на пътя на никого, техен живот е, да си го решават както им харесва.
Проблем са доходите ,добавят ми, наемам хора за мъжка работа като се наложи.
Няма място за притеснение, веднъж ,два пъти месечно стигат, пък и е добре да се отремонтира нещо, да се помогне, ако самотникът не може, то не се смогва като навъртиш години, ако си на село.
Това мога да кажа.
Докато е на крак ,с акъл, човек се справя с малко помощ.
# 2
1 юли 2022, 16:13 ч.
Баща ми има куче и се грижи за него ,също се грижи и за майка си (моята баба). Ходи си на село и си копае градината , помага на дядото на ММ с градината , върши и разни услуги на приятели и познати. Излиза с нас когато можем да се засечем в натоварения му график. Загубата е тежка , но понякога е освобождаваща особенно след тежко мъчително боледуване на любим човек. Зависи на колко е години майка Ви може да почне работа ,може да си намери хоби да плете или шие да чете книги , може да и ходите на гости. Ако може да гледа децата може да я вземете с вас на почивка или да и оставяте някое дете за 1 2 дни .
Виж целия пост
# 3
1 юли 2022, 16:14 ч.
Здравейте, съболезнования! Моето мнение е че ще премине през този труден ,при някой е по дълъг, при други по кратък, но ще свикне с тази мисъл , мисля че честите посещения ще и се отразявар добре, но не се чувствайте виновна, защото от написаното прочетох, че няма как да се преместите при нея а за Вас е важно да си пазите семейството ,в противен случей се получават разминавания между съпруга и съпругата! Бъдете силни и търпеливи в този така не лек момент! 
Виж целия пост
# 4
1 юли 2022, 16:22 ч.
Здравейте! Разбирам Ви, баща ми почина преди месец. Майка ми е много съсипана. Ние с брат ми отдавна сме си поели по своя път.
Не знам нито как да я утеша, нито да й помогна да намери нов смисъл. Според мен вече тя не иска да живее, а да си отиде при него. Звучи ужасно, но е така. И аз не знам как да й помогна!
Виж целия пост
Не знам нито как да я утеша, нито да й помогна да намери нов смисъл. Според мен вече тя не иска да живее, а да си отиде при него. Звучи ужасно, но е така. И аз не знам как да й помогна!
# 5
1 юли 2022, 16:26 ч.
Тя си е на работа все още и слава богу че се занимава с нещо. Всичко и е уредено и няма главоболия. Много зависима във всяко едно отношение е била от баща ми и сега е като...малко изоставено дете. Пътува, занимава се с градината, но не е ок и аз го виждам и се притеснявам. Мъжа няма нищо против нея просто града при нея е малък, ограничаващ, ние имаме по големи планове за напред. И аз все си мисля че ще свикне с мисълта и ще намери отдушник. Много се надявам, защото и аз така не съм ок. На 60г е.
Виж целия пост
# 6
1 юли 2022, 16:28 ч.
За съжаление,това е човешкия живот.Все един остава сам накрая.
Някои хора се съвземат и продължават,някои-не.
Не се чувствайте виновна,вие си имате семейство и деца.Посещавайте я по-често,оставяйте някое дете за ваканцията за няколко дни,за да се чувства полезна.
Няма да замените баща си ,каквото и да правите.Ще трябва да свикне.Кажете и ,че сте насреща ако има здравословен или друг проблем за да е спокойна.
Виж целия пост
Някои хора се съвземат и продължават,някои-не.
Не се чувствайте виновна,вие си имате семейство и деца.Посещавайте я по-често,оставяйте някое дете за ваканцията за няколко дни,за да се чувства полезна.
Няма да замените баща си ,каквото и да правите.Ще трябва да свикне.Кажете и ,че сте насреща ако има здравословен или друг проблем за да е спокойна.
# 7
1 юли 2022, 16:30 ч.
Не може да се избегне кризата ,до годината(не напразно е година-тогава се чукат за здраве вече) има си криза. При мен - студенти още децата, свекърва сама и тя, загубила мъж и синове, наложително да стана от леглото и правя нещата. Ходех до 40 всеки ден на гробища, после всяка събота ,цветя садих и поливах редовно, след годината нещата се успокоиха. Като се има предвид ,че сме имали проблеми, тъгата е в голяма степен за самия теб(живия), пълна промяна на познатото до сега ,няма подкрепа ,макар психологична, защото мъжът ми боледува години и пак си бях сама. Но не на легло все пак ,в движение, та не толкова тежко.
Представям си внезапно, при хора с много близка духовност и връзка.
Но това е ,няма друг начин, страда се, с времето не се забравя, но се притъпява.
Може да съм грешна ,но от няколко години не съм стъпвала на гробища на никого, почти всички близки са там.
Виж целия пост
Представям си внезапно, при хора с много близка духовност и връзка.
Но това е ,няма друг начин, страда се, с времето не се забравя, но се притъпява.
Може да съм грешна ,но от няколко години не съм стъпвала на гробища на никого, почти всички близки са там.
# 8
1 юли 2022, 16:33 ч.
Не е много по темата но... Майка ми цял живот е сама (не се е женила, късно се е сдобила с мен и така си е останала). Докато ходеше на работа беше добре, грижеше се за себе си, излизаше й се, не беше сялаш толкова нервна. Откакто се пенсионира и започна да си стои вкъщи се промени коренно - не обръща никакво или почти никакво внимание на външния си вид, не й се ходи никъде, нищо не й се прави и постоянно е нервна и кисела. За хобита не иска и да чуе, приятелки няма, с роднините не са в особено добри отношения. Имам чувството, че не й се живее вече и не знам как мога да й помогна да си върне живеца.
Виж целия пост
# 9
1 юли 2022, 16:37 ч.
Тук е сложно и не може да се отговори еднозначно. Също е фактор това че майка ви е сравнително млада, даже не е в пенсионна възраст. Докато се окопити, и си въведе някаква нова програма и и подреждане на живота, според мен трябва по-често да я навестявате, да разговаряте, изобщо да контактувате повече и за по-дълго време.
Не би трябвало от друга страна да се опитвате да компенсирате изцяло загубата и, просто помогнете за момента, с надежди нещата да се уталожат с времето.
Виж целия пост
Не би трябвало от друга страна да се опитвате да компенсирате изцяло загубата и, просто помогнете за момента, с надежди нещата да се уталожат с времето.
# 10
1 юли 2022, 17:54 ч.
Дали не е вариант да продаде къщата и да си купи нещо във вашия град? Така ще може по-често да вижда внуците и може това да я ободрява.
Виж целия пост
# 11
1 юли 2022, 17:56 ч.
Когато родителят е кооперативен, варианти има много. Все ще се намери добър и за двете страни. Виж, ако се тръшне да бъде само и единствено по неговия начин, без възможност дори за обсъждане на алтернативи, плюс циркове, тогава става "леле майко".
Виж целия пост
# 12
1 юли 2022, 18:32 ч.
Ами това с продажбата по принцип не е изключено, не сме говорили, но не мисля че сега би искала нещо подобно. Още е на работа, тук се чувства по близо до баща ми. В бъдещ период може би. Викам я постоянно да дойде при нас когато се почувства самотна, но тя не идва. Мисля че още си преживява нещата, не знам😔
Виж целия пост
# 13
1 юли 2022, 19:35 ч.
Моята майка остана вдовица много рано и много млада. Аз живея в чужбина и я вземам при мен, за максимално допустимия срок.
Планирам скоро да я прибера окончателно, защото така ми е по-спокойно, както и на нея.
Но ние сме много привързани една към друга, имаме чудесни отношения и винаги се стремя да й осигуря всичко, от което се нуждае, независимо в кой аспект, но най-вече спокойствие и сигурност.
Виж целия пост
Планирам скоро да я прибера окончателно, защото така ми е по-спокойно, както и на нея.
Но ние сме много привързани една към друга, имаме чудесни отношения и винаги се стремя да й осигуря всичко, от което се нуждае, независимо в кой аспект, но най-вече спокойствие и сигурност.
# 14
2 юли 2022, 18:48 ч.
Ние живеехме в апартаменти един под друг, и баща ми като остана сам, беше хем у нас, хем отделно. Това го бях мислила така много отдавна, и така инвестира семейството ми. Още нямах деца. Сега те са големи, аз си живея моя живот, те са по-близо до него. Сега ще дойде пак някой да разправя, че не сме били длъжни на родителите си. Ама като дойде ред да се гледат…
Виж целия пост
Препоръчани теми