Какво се случва между нас?

  • 3 265
  • 47
Здравейте! От скоро имам отношения с едно момче. Излизали сме няколко пъти и определено има химия между нас. Но проблемът е,че живеем в различни градове. Аз уча в неговия град и през лятото ходя само за изпити,което предполага,че ще се виждаме по-рядко с него. Напоследък ми се насъбраха ангажименти и не мога да пътувам. През другото време си пишем,звъним,но напоследък държанието му към мен се промени. Днес му написах,че ми липсва,а той нищо не отговори. Това много ме нарани,но си замълчах. Звънна ми по-късно и от разговора ни ми стана още по-гадно. Разбрах,че проблемът му е ,че съм "идвала за малко и съм бягала наобратно". Това ми го каза няколко пъти. Ами да ,щях да остана,ако нямах ангажименти. Обясних му,че просто така се получиха нещата за в момента,но той си знае неговата. Това изключително много ме наранява. Ако държи на мен,ще прояви търпение и разбиране.Когато сме разделени копнея за него,липсва ми,а той... Също когато му споделих за проблемите и притесненията си,той каза,че само някакви негативни хора край него напоследък. Почувствах се като най-голямата досадница. Споделям му,защото му имам доверие и търся разбиране,а не да му "досаждам". Страхувам се,че отношенията ни могат да приключат скоро. А интуицията ми подсказва,че може да има и друга.
Виж целия пост
# 1
Здравейте! От скоро имам отношения с едно момче. Излизали сме няколко пъти и определено има химия между нас. Но проблемът е,че живеем в различни градове. Аз уча в неговия град и през лятото ходя само за изпити,което предполага,че ще се виждаме по-рядко с него. Напоследък ми се насъбраха ангажименти и не мога да пътувам. През другото време си пишем,звъним,но напоследък държанието му към мен се промени. Днес му написах,че ми липсва,а той нищо не отговори. Това много ме нарани,но си замълчах. Звънна ми по-късно и от разговора ни ми стана още по-гадно. Разбрах,че проблемът му е ,че съм "идвала за малко и съм бягала наобратно". Това ми го каза няколко пъти. Ами да ,щях да остана,ако нямах ангажименти. Обясних му,че просто така се получиха нещата за в момента,но той си знае неговата. Това изключително много ме наранява. Ако държи на мен,ще прояви търпение и разбиране.Когато сме разделени копнея за него,липсва ми,а той... Също когато му споделих за проблемите и притесненията си,той каза,че само някакви негативни хора край него напоследък. Почувствах се като най-голямата досадница. Споделям му,защото му имам доверие и търся разбиране,а не да му "досаждам". Страхувам се,че отношенията ни могат да приключат скоро. А интуицията ми подсказва,че може да има и друга.
От личен опит ще ти кажа, че такава връзка трудно би оцеляла. При мен не се получиха нещата и не по моя вина. На мъжете им е трудно да издържат в такава връзка и в много случаи си намират някоя друга, която им е наблизо..
Ако виждаш, че нещата не вървят, по-добре прекрати тази връзка, докато е време.
Иначе ти как си представяш, че ще се развие връзката ви, ако се задълбочи? Ще можеш ли да се преместиш да живееш в неговия град или той в твоя?
Виж целия пост
# 2
Не само, че щеше да проявява търпение, ами щеше да идва той до твоя град, а не да чака наготово да ходиш само ти.
Не мисля, че той показва достатъчно интерес и влага достатъчно енергия в тези отношения.
Виж целия пост
# 3
А той защо не отиде при теб за почивните дни(ако работи през седмицата и не може тогава)?Няма книжка и кола ли?Ако има,е недопустимо да не мине да се видите почивните дни.Не може само ти да ходиш,той да не е пеленаче и мама да му е забранила да пътува сам?Не мисля,че те има за сериозна приятелка,а само за план Б,когато план А е зает.Убедила съм се,че връзка от разстояние не се поддържа.Опитвала съм на младини,не се получава.
Виж целия пост
# 4
Докато си била наблизо, си била удобна. Сега му е скучно и не му е приятно да стои в изчакване. Вероятно не търси сериозна връзка, а към теб няма чувства. Иначе щеше той да идва при теб, когато ти не можеш да идеш при него. Запълвал си е времето с теб, а за личните ти проблеми не му пука. Ти прецени дали ще го държиш в резерва за есента или не. Ако искаш да е резерва, поддържай само социален контакт, без да споделяш много.
Виж целия пост
# 5
Смятам, че е прав.
А ти тази връзка май-май не я искаш. Освен, че ходиш за изпити и между другото се виждаш с гаджето, и си чатите - друго правиш ли, като не искаш да приключва?
Тука сега ще ти дават доста съвети как и той трябвало да прави не знам камво си, само че преди да имаш претенции към него, първо ги имай към себе си.
Виж целия пост
# 6
А като започне учебната година, ти в неговия град ли ще живееш? Това е много важна подробност, защото наистина връзките от разстояние не стават, особено в начален етап.
Виж целия пост
# 7
Той да не би да няма крака, че да не може да дойде в твоя град?
Виж целия пост
# 8
Според мен прекалено си се наточила като за след само няколко виждания. Секс имало ли е?

А той дава знак, че за него нещата не са толкова сериозни. Въобще връзка има ли се чудя.

Ако мъж те желае, ще пътува и той, няма да чака да му идваш на крака. Засега си неангажиращ страничен проект, затова не му се слуша и за проблемите ти, а не му и липсваш. Сори.
Виж целия пост
# 9
Младежки работи, не сте се уцелили в точното време и на точното място, а много вероятно и не сте един за друг. При благоприятно стечение на обстоятелствата е можело да се получи хубав романс, но едва ли нещо повече. Но с оглед на ситуацията - насила хубост не става. Престани да го гониш, ако усети липса ще те подгони той. Ако ли не, оглеждай се и ти за друг.
На млада възраст любовта не е толкова важна за мъжете, много по-важно им е да имат подръка мацка (мацки), да правят секс, да се хвалят с подвизи и да си вдигат егото...
Виж целия пост
# 10
Имала съм такава връзка. 3 години просъществува, 2 от които живеехме в различни градове. Има ли желание има и начини - пътувахме и двамата, когато можем, така си гласяхме нещата, че да се видим за дни/седмица в месеца или на два месеца.
Разделихме се по други причини(и разстоянието натежа малко, разбира се). Така, че аз не смятам, че има разстояния и граници, ако хората искат да са заедно. Тези двама може би не искат достатъчно.
Виж целия пост
# 11
Не е твоят човек, според всичко описано. Мъжът до теб трябва да те кара да се усмихваш, не да се тревожиш. Гледай си живота и не му отделяй твърде много надежди на този.
Виж целия пост
# 12
Хем го мързи, хем ти си виновна.

Отдръпни се и му дай възможност да реши каквото иска.
На теб, че ще ти е мъчно и криво - ще ти е. Но, по-добре сега.
Виж целия пост
# 13
Не става от това връзка, освен ако не отидеш да живееш в неговия град с него. Мога да се обоснова и защо.

Първо - връзка от разстояние според мен не се получава. Сигурно има получили се, но за мен е трудно и няма нужда от усилията.

Второ - той като мъж ако почне да се премества в твоето място, това ще го тотално обезличи като мъж. Мъжът трябва да следва своя път, кариера, това го прави силен. Ако той те следва, ще загубиш привличането си към него, веднага щом почне да се мести спрямо твоята локация. Докато привличането му към теб няма да се промени, ако ти си смениш локацията.

Така че за мен единственият сполучлив ход е ти да се преместиш. Но за целта - трябва да имате няква силна химия и да сте сигурни един в друг.

Сложно е. Ако не си 100% сигурна, че това е мъжът, намери друг. Ако си 100% сигурна, премести се при него.
Виж целия пост
# 14
От авторката. Намирам и вина в себе си,но той трябва ли да се държи едва ли не подигравателно,унизително и не знам още какво,нищо не е както преди напоследък. Да разбирам,че му е трудно, когато сме от разстояние,но в момента обстоятелствата са такива. Правя всичко възможно да оставам,когато мога,но поне в последния месец имам ангажименти,които не ми позволяват да остана. Наистина,ако е достатъчно "влюбен" и държеше на мен щеше или да дойде или да прояви търпение. Щом не съм му удобна да си тръгне,има и други.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия