Здравейте, мили хора,
Пиша тази тема с голяма тегуба и чувство на безизходица.
Във връзка съм от близо 3 години (от преди година и половина сгодени), напоследък все по-често забелязвам, че половинката ми има всичките признаци на мамино синче.
В момента живеем в малък град до морето, в къщата на родителите му, на техния етаж. Деца на този етап нямаме.Той е израстнал без баща, развели са се, когато е бил малък и от тогава не го е виждал.
Има огромна привързаност към майка си, споделя й всички, от наши караници за бита до сексуални подробности. Също така винаги е на нейно мнение, за всякакви теми от война до политика (каквото каже тя, това е правилното). Когато трябва да взима решение, обсъжда подробно с нея, допитва се, и каквото тя каже. Опитвала съм се да говоря с него по темата, но става изключително отбранителен и отрича.
Имам притеснея, че ако имаме дете на даден етап, двамата вечно ще налагат мнението си (тоест нейното, защото за него то е закон). Понякога проблемът при него е, че дори не мисли като млад човек (на 33 е, работи като маргетинг специалист, дистанционно). Преди време живеехме в Бургас, но покрай пандемията, се върнахме в малкия град. Също така колкото повече време сме тук, забелязвам, че става все по-невъзпитан, държи се с извинение като ''простак''.
Очаква се да построим етаж в същата къща, но докато това се случи, не знам дали ще мога да изтърпя. Обичаме се, само че всичко това ми идва в повече, какво бихте посъвтвали.
Мерси и хубав ден!
Виж целия пост
Пиша тази тема с голяма тегуба и чувство на безизходица.
Във връзка съм от близо 3 години (от преди година и половина сгодени), напоследък все по-често забелязвам, че половинката ми има всичките признаци на мамино синче.
В момента живеем в малък град до морето, в къщата на родителите му, на техния етаж. Деца на този етап нямаме.Той е израстнал без баща, развели са се, когато е бил малък и от тогава не го е виждал.
Има огромна привързаност към майка си, споделя й всички, от наши караници за бита до сексуални подробности. Също така винаги е на нейно мнение, за всякакви теми от война до политика (каквото каже тя, това е правилното). Когато трябва да взима решение, обсъжда подробно с нея, допитва се, и каквото тя каже. Опитвала съм се да говоря с него по темата, но става изключително отбранителен и отрича.
Имам притеснея, че ако имаме дете на даден етап, двамата вечно ще налагат мнението си (тоест нейното, защото за него то е закон). Понякога проблемът при него е, че дори не мисли като млад човек (на 33 е, работи като маргетинг специалист, дистанционно). Преди време живеехме в Бургас, но покрай пандемията, се върнахме в малкия град. Също така колкото повече време сме тук, забелязвам, че става все по-невъзпитан, държи се с извинение като ''простак''.
Очаква се да построим етаж в същата къща, но докато това се случи, не знам дали ще мога да изтърпя. Обичаме се, само че всичко това ми идва в повече, какво бихте посъвтвали.
Мерси и хубав ден!
