Тя го подозира от лятото, споделя ми, оплаква се, намира в мен някаква подкрепа, така да се каже. Сега изведнъж се оказах съучастник, защото , не знам дали такова нещо се споделя.
В същото време се виждаме често, а аз се чувствам гузно. Защото Знам истината и тя ме изяжда, но не мога да й го причиня..
Знам, че един ден, ако разбере че съм знаела нашето приятелство ще приключи мигновено.
И аз бих реагирала така, предпочитам истината, пред замазване на очите, особено от Приятел.
Но....как се постъпва в такава ситуация???
Нито мога да й причиня такава истина, нито мога да я гледам в очите, разбиращо, да я утешавам и да се правя, на нищо незнаеща.
Тя ,изживява труден период и наистина съм й една от най- близките в момента.
Направо ми иде, да си заровя главата в пясъка, не мога да мълча повече.